Арго

10.12.2012 г.
АргоЗа разлика от небивалиците, с които сме свикнали да ни забавлява киното, в "Арго" всичко е истина.

През 1979 година активистите на иранската революция нахълтват в сградата на дипломатическата мисия на САЩ в Техеран и вземат намиращите се там 52 служители като заложници. Шестима от тях успяват да се измъкнат и да намерят убежище в резиденцията на канадския посланик. Техният престой е дълъг, а животът им е постоянно заплашен, тъй като революционерите не познават понятието дипломатически имунитет. Официално това са канадски гости, които не напускат пределите на къщата, и за всеки случай - на хола.

Извън пределите на резиденцията, те ще бъдат обявени за агенти на омразния империализъм, които не могат да очакват милост от фанатизираните и бдителни пазители на иранските традиционни ценности. С тази ситуация се сблъсква ядрото експерти на ЦРУ.  Положението е напечено, назрява идеята за намеса на специални части, което ще доведе до касапница и кръвопролития с неизвестен изход.

Агентът Тони Мендес (Бен Афлек), член на въпросната група към шпионското ведомство, преживява моментна семейна криза и в желанието си да не къса контакта с невръстния си син, се заглежда в телевизионния екран, коментирайки заедно с него действието по телефона. Мелодраматично, но крайно плодотворно начинание, в което узрява простичката идея за създаване на фалшив холивудски филм, жизнено нуждаещ се от ирански пейзажи.

С това встъпление, Бен Афлек който е режисьор, сценарист и изпълнител на главната роля успява да създаде и поддържа един разказ, който има всички достойнства на добрия шпионски трилър. Копродуцент е Джордж Клуни, доказал таланта си в произведения на подобна тематика.

Далеч от екшън-подхода на Джеймс Бонд и по-скоро сродяваща се с Джон Ле Каре или Исаев-Щирлиц, историята се концентрира върху два основни елемента – хаоса царящ по улиците на Техеран с фанатизираните тълпи и негодуванието им във всички негови форми, и страхът и отчаянието на шестимата американци, които за по-малко от 24 часа трябва да се превърнат в професионални кинаджии попаднали във всеобщата бъркотията при оглед на места за снимки. Между тях, като буфер се намесва гъвкаво и умело Тони Мендес, който с брада и мустаци не е чужд на иранския декор.

Не би било честно да се отмине блестящото присъствие на Алън Аркин и Джон Гудман, въплътяващи се в стари холивудски деятели, които въпреки цинизма си се оказват патриоти с чувство за хумор и съзнание за отговорността тежаща на плещите им.

Арго” е блестящ пример за създаване и поддържане на напрежението във филмовия разказ. Монтажната работа, особено по отношение на финалната част е христоматиен пример, който любителите на киното не могат да не вкусят с блаженство.

Филмът става възможен благодарение на разсекретяването на някои досиета от шпионските архиви. Авторът ревностно подчертава документалната основа на разказа, когато при финалните си надписи представя успоредно портретите на актьорите и тези на истинските участници в операцията. Е, истинският Тони Мендес не е секс-символ като Бен Афлек, но както казва Бен Гудман във филма: „На кинаджии вяра да нямаш”.

DALT
Copyright © 2019 Dir.bg.