Свръхмодерните технологии в помощ на филма "Контакт"

Свръхмодерните технологии в помощ на филма В книгата на Сейгън, както и във филма на Земекис, "Контакт" започва когато Ели засича съобщение, докато "прослушва" небесата с помощта на гигантски радио-телескопи. Мястото, използвано и в книгата, и във филма, е "The Very Large Array" (VLA) - едно поле, изпълнено с 27 свързани помежду си радио-телескопи с формата на сателитни чинии, разположено в Сороко, Ню Мексико. VLA, собственост на Националната научна фондация, се използва от астрономите за изучаване на физическите процеси, чрез които слънцето, планетите, кометите, звездите, галактиките и газовите облаци във Вселената излъчват радиовълни. Чрез своите изследвания учените се надяват да научат повече за небесните тела; във филма по-голямата част от проучванията на Ели се развиват във VLA. Снимачният период започва във VLA в края на септември, за да се използва нареждането на чиниите, когато те са най-сближени, което представлява внушителен визуален образ в отдалечената пустиня. Макар че от техническа гледна точка това е "сухият сезон" в пустините на Ню Мексико, снимачният екип въпреки това се сблъсква с всички възможни неблагоприятни атмосферни условия. "Снимките във VLA бяха, разбира се, внушителни, но и един от най-трудните периоди на продукцията", казва продуцентът Стийв Старки. "Това е работещо съоръжение, така че за да заснемем необходимите за филма кадри трябваше да преговаряме с Националната научна фондация за "контрол на чиниите", за да може те да бъдат преместени по начина, който ни беше нужен за постигането на най-драматичния кадър в сюжета." Като по чудо, въпреки малкият прозорец от време, който им е отделен и непредсказуемото метеоролгично време, снимачният екип приключва работата си точно когато чиниите трябва да бъдат пренаредени, за да се изследват други части на галактиката.

След изнурителните първи седмици на снимки в Ню Мексико и Аризона, снимачният екип се завръща в Лос Анжелис за пет месеца снимки по места и в студиото; използвани са общо 9 различни студийни площадки в “Warner Hollywood Studios” и “Culver Studios”. (Все пак Земекис и екипът му не успяват да снимат в студио без прекъсвания; един месец преди края на снимачния период създателите на филма снимат в продължение на седмица в Пуерто Рико, при гигантският радио-телескоп в Аресибо.) Сценографът Ед Веро и декораторът Майкъл Тейлър създават драматично реалистични снимачни площадки, за да очертаят епохалните събития във филма. Техните екипи конструират повече от 25 декора, между които заседателната зала в Белия дом, тропическа колиба в джунглата на Пуерто Рико, масивните и претъпкани с уреди контролни зали на НАСА и, може би най-удивителното - транспортната машина - Капсулата - която може да извърши междугалактическо пътуване на разстояния, които са далеч извън сегашните ни възможности. "Боб наистина притежава широкомащабно мислене. Той мисли и многопластово, макар че може би го прави подсъзнателно", казва Старки. "Идеите и пластовете непрекъснато изскачат от ума му и те изненадват и възхищават - точно затова е чудесно да работиш с него. Те обаче могат и да те объркат, защото трябва да намериш начин да изпълниш това, което изисква Боб от теб." Едно от решенията на Земекис за обогатяване на сюжета е използването на телевизионни монитори и компютърни екрани. Асоциираните продуценти Рик Порас и Стивън Бойд оглавяват екипа, който създава всички видео-материали за плейбек. Същото дуо е работило със Земекис над "Форест Гъмп", за да осигури архивните кадри, магически трансформирани, за да покажат как Форест се ръкува с президента Кенеди или как наблюдава първия опит да се освободят от сегрегацията училищата в Бирмингам, Алабама. Мониторите и компютрите, използвани в "Контакт" създават атмосфера на бързина и точност в излъчването на съобщението, увеличавайки глобалния му ефект. Отговорникът по компютрите и видео-екраните на "Контакт" Йън Кели казва: "В почти всички сцени на филма има компютърни екрани, видео или телевизионни монитори, които ни казват повече за сюжета. Това изглежда напълно подходящо, като се има предвид че повечето от информацията за събитията по света достигат до нас чрез телевизионния екран." Земекис обяснява по-подробно: "Ако наистина осъществим такъв контакт, той ще се превърне в най-важното събитие за медиите, в което участват организации като НАСА и правителството. Това няма да е научно-фантастичен разказ, в който космически кораб се приземява в задния двор на семейство от предградията. Ще се случи на световната сцена." Един от най-важните приноси в създаването на атмосфера на реализъм е участието на CNN като най-голямата медийна организация, предаваща по целия свят фактите за посланието. Над 25 репортери от CNN имат роли в "Контакт", а програмите на CNN "Шоуто на Лари Кинг" и "Кръстосан огън" също са включени във филма. Ан Друйън - вдовицата на Карл Сейгън и бележита писателка, се появява епизодично като самата себе си в дискусия с героя на Роб Лоу - Ричард Ранк - в предаването "Кръстосан огън". Създателите на филма поддържат същия висок стандарт на визуално качество и реализъм, когато идва време да се създаде "посланието" - огромен проект, който изисква приноса на Сейгън и учени от SETI, JPL и Калифорнийският технически университет. "В книгата посланието се получава в продължение на дълъг период от време", казва Кели. "Това е лукс, който не можехме да си позволим във филма, но трябваше да бъдем убедителни по един икономичен начин. Така че се свързахме с нашите съветници от JPL и Техническият университет, за да ги попитаме как да направим съобщението достоверно за филма, но в по-малък период. Те на свой ред направиха изчисленията в документ от седем страници, уточняващ как ще бъде излъчено съобщението, и го изпратиха на Карл Сейгън, който го одобри." Визуалното декодиране на съобщението (заедно с архитектурните чертежи на транспортната машина) е създадено от Кен Ралстън и “Sony Pictures Imageworks”. Ралстън, който оглавява “Imageworks”, си сътрудничи със Земекис за шести път, след като няколко от предишните им филми му донесоха награди “Оскар” за визуални ефекти. “Imageworks” създава над 350 сцени с визуални ефекти за филма под ръководството на Ралстън. Ралстън и неговият екип са натоварени със задачата да вплетат умело визуалните ефекти в заснетите вече сцени, показвайки на публиката гледки от невиждани досега галактики. "Надяваме се, че пресичаме границата, отвъд която никога не си сигурен кое е ефект и кое не е", казва Ралстън. "Въпреки факта, че сцените и някои от ситуациите, в които се озовава Ели, изглеждат фантастично, все пак трябва да се придържаме към определен вид реалност, наложен от останалата част на филма." “Imageworks” използва комбинация от кадри с макети и работа с дигитални компютри, съчетани със сцени от филма, за да постигнат удивителните визуални ефекти. "Мисля, че онова, което ще видите, е един вид подсилена реалност, която подпомага разказа и ни отвежда към невиждани досега светове по един достоверен начин", заключава Ралстън. Операторът Дон Бърджис, ветеран при Земекис след като е заснел "Форест Гъмп" и е бил оператор на втория снимачен екип в "Завръщане в бъдещето 2 и 3”, се съгласява: "Във всички филми на Боб и по-специално в "Контакт" има толкова много елементи в кадъра, с които трябва да се съобразяваш. На първо място, разбира се, е актьорското изпълнение. Боб винаги кара технологията да се вмества в творческата му визия, а не да прави компромиси с визията си. Но често трябва да прибавяме към сюжета техническите елементи на синия екран, снимки от няколко различни ъгъла едновременно, компютърни екрани, отражения върху стъкло и след това - необходимите визуални ефекти. Няма нужда да казвам, че винаги има вълнуващи дни при снимането на филм на Земекис, и рядко се случва да има лесни такива." Вероятно най-голямото предизвикателство за създателите на филма било създаването на машината, представляваща нов вид междугалактически транспорт, която се конструира по чертежи, изпратени с космическото послание. Самата машина е гигантска структура, която изстрелва Капсулата, съдържаща пътника. Веро я описва като "огромна машина, направена от пръстени, представляващи линейни акселератори; те създават масивно енергийно поле или плазмен водовъртеж. Капсулата се спуска в центъра на водовъртежа, където се създава дупка в пространството и пътникът в Капсулата се транспортира мигновено в друга точка на Вселената." Теорията за космическото пътуване чрез дупки в пространството и времето първо е представена на публиката в романа едва след като Сейгън се свързва с прочутия физик от Калифорнийския технически университет Кип Торн, за да се осведоми дали подобно пътуване е наистина възможно. Торн разширява теорията на Сейгън и изпраща на автора есе - всъщност, истинска "библия" за пътуването чрез дупки - което веднага бива вплетено в историята. Режисьорът отбелязва: "Машината в романа на Сейгън беше малко неясно описана, което не е проблем за книга. Когато става въпрос за филм обаче, ако трябва да построите гигантска структура с извънземен произход, трябва да я направите достоверна. Трябваше да бъде огромна, така че зрителите да чувстват, че човекът не би трябвало да си играе с подобно нещо. Трябваше да изглежда абсолютно реалистична." Ранните концептуални рисунки на самата Капсула вземат за основа, както и в книгата, един додекахедрон, т.е. - геометрична фигура с 12 ъгли. По-късно Капсулата е модифицирана в сфера, която обгръща пътника. Веро работи заедно с дизайнера Стийв Бърг, рисувайки ранните чернови на капсулата, която увисва на височина 300 метра и след това се спуска в центъра на огромната атомна структура на акселераторните пръстени на машината. Дизайнерите от “Sony Imageworks” заемат визуалните идеи за масивната машина от физиката (ядрото в центъра на атома) и природата (опрашването, което се извършва в центъра на цветето). Земекис и екипът му правят и няколко посещения на Космическият център "Кенеди" в "Кейп Канаверал"; служителите там им дават достъп до места, в които не се допускат обикновените посетители. Създателите на филма са заведени на
V-та Площадка за изстрелване преди старта на една от космическите совалки. Там те се концентрират върху механиката на асансьорите, порталът на подземния кран и стрелата му. Направените фото-снимки и проучвания са включени в дизайна на поддържащите системи и крана на машината във филма. След като външният вид на съоръжението е одобрен от създателите на филма, започва конструирането на снимачната площадка на самата Капсула, вътрешността на асансьорите и крана, което отнема почти 4 месеца. (“Sony Imageworks” създава дигитални образи на останалите части от огромната машина.) След като са завършени снимките на Капсулата, кадрите са съчетани с визуалните ефекти на “Imageworks” за машината и гигантския й водовъртеж от пръстени. Теоретичната наука, физиката и филмовите образи си дават среща с реалността в една възхитителна и грандиозна комбинация. Земекис смята, че "във вида на Капсулата има едно кинематографично напрежение, усещане за мащабна опасност - но също и невероятна красота."
Copyright © 2024 Dir.bg.