“Червеният дракон” - канибалът се завръща

Излязъл в принудителна пенсия заради твърде честите си срещи със смъртта, агентът от ФБР Уил Греъм се наслаждава на спокоен семеен живот, когато бившият му шеф се обръща към него за помощ в издирването на сериен убиец. Греъм приема, но за да успее се нуждае от консултациите на смъртния си неприятел, когото собственоръчно е арестувал - Ханибал Лектър…

Доволни от относителния успех на “Ханибал”, продуцентите Дино и Марта Де Лаурентис се заеха с “Червеният дракон” - третата част от приключенията на най-известния канибал в света. Събитията във филма се развиват преди онези в “Мълчанието на агнетата”. Срещаме се с Антъни Хопкинс в една чудесна първа сцена, която едновременно разкрива качествата на неговия опонент агент Греъм и ни показва как Ханибал се е озовал в затвора. Отново е ангажиран сценаристът на “Мълчанието на агнетата”, който трябва да доизмисли историята разказана от Томас Харис в романа, за да даде възможност на мистър Лектър да играе ключова роля в още едно разследване на серийни убийства.

В своя устрем продуцентите залагат на доста козове. Романът е превъзходен и адаптацията му от сценариста Тед Толи успява да убеди няколко отлични актьори да се присъединят към проекта. Те гарантират най-добрите моменти във филма. Изправен срещу един подмладен Антъни Хопкинс, Едуард Нортън изненадва със склонността да поема рискове - единствената възможност да се справиш с този Ханибал, едновременно опасен и прелъстителен. Ралф Файнс и Емили Уотсън се впускат в наситена, крехка връзка, която отива отвъд характерния за подобни истории опит да се покаже “човешкото” лице на убиеца. Запитан дали има нещо, от което да е недоволен след “Червеният дракон”, Ралф Файнс отговаря, че ужасно съжалява, че във филма не е имал нито една обща сцена с Антъни Хопкинс.

Задължителните намигвания към “Мълчанието на агнетата” включват дори парадоксални алюзии за събития, които още не са се случили. С “Червеният дракон” Брет Ратнър, режисьор на суперуспешните екшън-комедии “Час пик” и “Час пик 2” премина с чест в зоната на съспенса без да прекалява с ужаса, който доста изкуши предшественика му Ридли Скот.