“Изневяра” - каква е тази струна във всеки от нас, която щом бъде докосната, предизвиква насилие?

Ейдриън Лайн си е спечелил име на един от най-изтъкнатите режисьори на съвременното кино с филми като “Стълбата на Яков”, “Флашданс”, “Девет седмици и половина”, “Фатално привличане”, “Неприлично предложение” и “Лолита”. “Изневяра” издига изследването на връзките между половете на ново ниво – по-интензивно и с повече опасност. Триъгълникът, образуван от Ричард Гиър, Даян Лейн и френската звезда Оливие Мартинес (известен с филмите “Хусар на покрива”, “The Chambermaid on the Titanic” и “Before Night Falls”), е блестящ. По отношение на визията Ейдриън Лайн казва: “Използвахме димен екран, за да скрием собствената си вина”.

Лайн работи върху “Изневяра” от много години. Генезисът на идеята е още от 1968 година, когато излиза признатият за шедьовър филм “La Femme Infidele” на режисьора от френската нова вълна Клод Шаброл. “Това е един от моите любими филми”, казва Лайн, “в стила на Хичкок един мъж постепенно разбира, че жена му има друга връзка. Винаги съм го харесвал и го използвах за основа на моя филм”.
Лайн винаги е проявявал загриженост за емоционалните отношения в своето творчество – особено за връзките, засегнати от измама или криза на доверието. “Вината и сексуалността са най-интересната част от това”, казва той. “Мисля, че при всеки човек има някаква точка на пречупване, след която може да прекрачи ръба. Какво може да ни накара да стигнем дотам? Много се интересувам от детайлите на измамата и подозрението. “Изневяра” е история, след която на зрителите може би ще им бъде по-лесно да простят убийство, отколкото изневяра, което е лудост, разбира се!”

След като Ричард Гиър прочел за първи път сценария, той останал завладян от него. “Историята не само ми стана интересна, но и ме обезпокои”, обяснява актьорът. “Трудно е да започнеш работа по даден проект, докато това безпокойство е още в теб – и трябва да му отделяш време и енергия, за да разбереш най-важното: Каква е тази струна във всеки от нас, която щом бъде докосната, предизвиква насилие?” “Винаги съм се интересувал от идеята, че всички ние сме непознаваеми един за друг”, продължава Гиър. “В този случай имаме работа с нормално, разпознаваемо американско семейство, което някак си е спряло да се развива. Те са застинали в една много приятна фаза, но не се движат напред. Любовта, интимността, доверието между тях са застинали. В своите разделени пътища тези хора откриват празни пространства в душите си. Има нива на интимност, до които те просто не са стигали помежду си. Мисля, че когато погледнем в огледалото на филма, е възможно да видим себе си”.

За Гиър ролята на съвсем нормалния Едуард Съмнър била необичайна. “Да си нормален е толкова трудно”, смее се той. “Далеч по-лесно е да си особняк. Кариерата ми е пълна с изпаднали типове. Но Едуард няма нищо общо с тях. Той не е човекът, който ще се хвърли да победи някого в юмручен бой. Ейдриън Лайн през цялото време ми повтаряше: “Ричард, недей! Това е старият Ричард. Аз искам новия Ричард! Не искам човека, който бърза да се хвърли в играта. Искам човек, който само наблюдава играта.” Целта беше да бъда възможно най-обикновен.”

“Когато видях Ричард във филма на Робърт Олтман “Д-р Т. и жените”, разбрах, че е достигнал ново ниво в актьорското си майсторство: излъчваше някакво спокойствие и благост, които не бях виждал преди. Помислих си, че е използван по много интересен, изненадващ начин в този филм. Това наистина ме развълнува. В “Изневяра” се постарахме да прави обратното на всичко, което обикновено се очаква от неговите герои – дори походката му. Голямо удоволствие е да се наблюдава тази промяна. Всъщност Оливие Мартинес играе герой много близък до ролите на Гиър отпреди 20 години”.

Младата френска звезда играе същия образ на наперен чаровник, патентован от Гиър в ранните дни на кариерата му. Героят му Пол е печелещ дамите мъж, който живее изцяло за настоящия момент. “За мен”, казва Мартинес, “Пол е невинен. Той не знае какво ще се случи и няма контрол над своето бъдеще. Тази страна на героя ми беше много интересна. Той е като дете, той е свободен… твърде свободен. Не знаем кой е той със сигурност. Около него има някаква загадка. Той не е манипулатор, но е играч. Той е съвсем различен от всичко, което съм играл досега”.
За Мартинес тази роля била пълна с предизвикателства. “Първо”, казва той, “езикът: да говориш английски определено е предизвикателство! И – да, секс сцените също. Но това е филм, всичко се прави като на шега, а не наистина. Също както при бойните сцени, когато никой не е ранен и не умира. Аз не съм особен привърженик на метода на Станиславски. От доста време не съм се снимал в такива сцени и не ги обичам, защото съм доста срамежлив. Налагаше се да забравя за себе си, за да си изиграя ролята. Ейдриън и Даян не се притесняваха от нищо – аз бях този, който не можеше да се отпусне. Но те доста ми помогнаха и мисля, че това направи героя ми по-харесван”.

Въпреки че първоначално не ставало дума героят на Пол да е французин, Ейдриън Лайн инстинктивно чувствал, че Оливие Мартинес е правилният избор. “Оливие има чудесно чувство за хумор”, казва Лайн. “Фактът че е французин, добавя ново измерение на образа. И най-обикновените, ежедневни дейности стават по-интересни, когато ги наблюдаваш от французин, италианец, или някой с латински произход. Жестовете, чувството за хумор – всичко изглежда толкова очарователно. Мисля, че това помага на зрителите по-лесно да разберат как Кони може да се хвърли в тази връзка. Той е много завладяващ, дори когато прави съвсем обикновени неща”. “Идеята, че тази щастливо омъжена жена с дете може да започне връзка с този човек, е ужасяваща”, добавя Лайн. “Но аз все пак си мисля, че когато жените видят Мартинес на улицата, така както го вижда тя – дори и да не си го признават, ще разберат защо влиза в къщата след него”.

Лайн се спира на Даян Лейн за ролята на Кони по няколко причини, не на последно място и заради великолепното й изпълнение в “Разходка на луната” на Тони Голдуин. “Това беше чудесен филм, в който Даян буди много съчувствие с уязвимостта си. Няма как да не я харесате. Помислих си, че ако Кони има дете и е щастливо омъжена, няма да буди симпатии, когато започне извънбрачната си връзка. За това трябваше да бъде колкото се може по-мила и харесвана”.
“Като помислите за това”, продължава Лайн, “ще видите колко малко са хубавите актьори и актриси, в които липсва какъвто и да е елемент на грубост. В известен смисъл, тези две неща  -- сексуалността и грубостта, вървят заедно. Даян излъчва едновременно сексуалност и финес, което е рядко качество. Хубавото в това е, че тя може да ви убеди, че наистина се старае да постъпи по правилния начин, но просто не успява”.
“Това е ситуация, с която всеки – рано или късно – може  да се идентифицира”, казва Даян Лейн. “До известна степен всички ние непрекъснато се оглеждаме и търсим нещо различно. И въпросът е дали когато го видим, ще предприемем нещо? Дали ще разбием семейството си? В началото  на историята Кони не поставя под въпрос своя брак. Тя обича мъжа и детето си и е щастлива с живота си. Целият й свят се определя от брака й. Тя приема връзката си с Едуард за нещо сигурно. Но хората се променят и колкото и дълга да е връзката ви с някого, изведнъж може да се почувствате по-различно”.

За Ричард Гиър и Даян Лейн “Изневяра” е щастлива повторна среща. Те вече веднъж са работили заедно – във филма “Котън клуб” на Франсис Форд Копола. “Обичам да работя с Даян”, казва Ричард. “Тя е красива жена и прекрасна, зряла актриса. Много по-лесно се работи с някого, когото познаваш от години. Въпреки че Даян и аз не сме се срещали често от времето на “Котън клуб”, ми беше леко и приятно да работя отново с нея”.
“Беше като завръщане у дома”, казва Даян за повторното си професионално събиране с Ричард Гиър. “Беше като подслон в дъжда. Беше ми доста трудно, защото снимахме сцените с Кони и Пол преди Ричард да се присъедини към нас. Преди 18 години аз бях 18-годишна и работих с Ричард. Сега и той, и аз сме пораснали. Ричард е много чувствителен човек, който оказва голяма подкрепа на колегите си по време на снимките. Не мога да ви опиша колко рядко качество е това и колко добре бе дошло за мен”.

Най-голямото предизвикателство за Даян Лейн се оказала психологическата, а не физическата голота на еротичните сцени. “Нямах особен проблем със събличането”, казва Лейн. В този филм бях гола сцена след сцена, от различни гледни точки, повече отколкото през целия си личен живот!”, шегува се Даян. “С това се свиква. Повечето актьори са преминали през това. Сега и аз съм в този клуб и знам какво е. За мен предизвикателството беше емоционалната работа, която изискваха тези сцени – уязвимостта, която изпитва Кони и угризенията, свързани с тази сексуална връзка. Това беше истинската работа, която трябваше да свърша”.

В края на снимките Ейдриън Лайн обобщава изживяванията си от създаването на “Изневяра”: ”В крайна сметка това, което е най-вълнуващо”, споделя режисьорът, “са актьорите. Заради това работя – заради тръпката на тези моменти, в които актьорите влагат нещо от себе си в общата ни работа. Това е най-прекрасното чувство, а аз имах много такива моменти в този филм – когато след заснемането на даден епизод си казвах: ”По дяволите! Наистина много ги бива!”