Как класическият филм "Опасни връзки" се адаптира като "Секс игри"

“Секс игри” е четвъртата екранна адаптация на класическия скандален роман “Опасни връзки” на Шодерло дьо Лакло. Книгата е публикувана за първи път през 1782 г. През 1959 г. Роже Вадим реализира френскоезичния вариант на филм със същото име - осъвременена версия на романа (действието се развива през
50-те години) с участието на Жерар Филип и Жан Моро. Следва постановката на “Кралската Шекспирова Трупа”, която става и носителка на наградата на Нюйоркската театрална критика в раздела за “Най-добра чуждестранна постановка”. Драматизацията е дело на Кристофър Хемптън. По същият този сценарий британският режисьор Стивън Фриърс създава филма, спечелил 3 награди “Оскар” - “Опасни връзки”, с участието на Джон Малкович, Глен Клоуз, Мишел Пфайфър и Ума Търман. Още една версия на романа е и филмът “Valmont” (1989). Филмът е заснет от Милош Форман по сценарий на Жан-Клод Кариер. В него участвуват Колин Фърт, Анет Бенинг, Мег Тили, Феруса Болк.
Режисьорът Роджър Къмбъл от дълги години е един от почитателите на този роман и внимателно следи всяко едно от неговите превъплащения на театралната сцена и екрана. Той казва: “Винаги съм смятал, че този роман е носител на безвремието и може да бъде поднесен по такъв начин, че да стане достъпен и за по-младата аудитория. В гимназиите много често има и порочни деца. И когато преди около две години и половина препрочетох романа, си дадох сметка каква голяма част от колежаните приличат именно на персонажите от този роман. Ето защо реших, че ще представлява интерес за зрителите да видят един по-различен поглед върху творбата - действието на филма да се развива в среда на колежани.” Въпреки че Къмбъл и преди това е създавал сценарии, до този момент той не е режисирал нито един игрален филм. Но когато написва сценария за този филм, той си дава сметка, колко голямо е желанието му той самият да бъде и режисьор. Сред някой от най-успешните театрални продукции, по които е работил, са “Плащай или играй” с участието Джонатан Силвърман и Дана Ашбрук, както и “Момичето” с Дейвид Шуимър. Тези постановки се превръщат за него в необходимата школа за режисьорския му дебют. Къмбъл ясно си дава сметка каква борба му предстои, за да убеди някоя от големите компании да му позволи да режисира. Той споделя: “От самото начало бях планирал сценария да бъде изтъкан от истински пороци.
В действителност това е един ниско бюджетен, съвременен прочит на романа “Опасни връзки”. Предстоеше ми обаче да намеря няколко милиона и да го режисирам. Изобщо нямах представа, че нещата, ще се развият по този начин.” Копродуцентката Хедър Зийгън е работила с Къмбъл и преди - тя е сред почитателите на неговият писателски стил. Зийгън смята, че работата на Къмбъл е достатъчно добра, за да събуди интереса на продуцентската компания “Original Film” дотолкова, че те да пожелаят да подкрепят филма. Зад гърба си тази компания има успеха на продукция като “Знам какво направи миналото лято”. Хедър Зийгън казва: “Бяхме в състояние да грабнем вниманието на младежката аудитория. Това вече бе постигнато със “Знам какво направи миналото лято”. Знаех, че и Нийл ще се запали по подобна идея.” Продуцентът Нийл Мориц вече е пожънал успехи с решението си да се обърне към младежките филми като послание. По същото време, по което неговата продукция “Знам какво направи миналото лято” носи изненадващо високи приходи, той вече взима активно участие в подготвителните етапи на работата по продължението на филма. Третият проект от тази поредица е наречен “Градски легенди”. За “Секс игри” Мориц изчита сценария и виждайки, че материала е наистина добър, незабавно взима и решението но кого би поверил изпълнението на двете главни роли. “Вече бях работил с Райън Филип и Сара Мишел Гелар в “Знам какво направи миналото лято”. Знаех, че те перфектно ще изпълнят ролите на Себастиан и Катрин. В Холивуд рядко се случва да бъдеш в състояние да подбереш за някои роли актьорите, които искаш. Точно в момента се правят множество филми с младежка тематика. Затова и търсенето на таланти за такива роли е изключително засилено. Но при положение, че имаш късмета да притежаваш материал с качествата на този сценарий - толкова харесван от всички млади актьори, неволно се оказваш в позиция, при която трябва да подбираш най-добрите сред множестово от също толкова добри. Райън и Сара са двама невероятно талантливи млади актьори - едни от най-надарените в този бизнес. Направо умирах от желание да ги привлека именно в този проект и то по времето, по което всяко голямо киностудио искаше да ги има на разположение за свои продукции. Както Филип, така и Гелар намират в сценария нещо
по-специално. Оказва се, че са попаднали на истинско бижу сред потока от сценарии, с които непрестанно ги заливат. Филип казва: “Когато го прочетох, в първият момент се почувствувах изплашен. Веднага след това усетих предизвикателството, а малко по-късно се появи и интереса.” Незабавно му става ясно, че ако съществува възможност той да изпълнява  ролята на Себестиан Валмон, то би трябвало незабавно да я приеме, на всяка цена. “Валмон е роля, изпълнявана до момента от неколцина страхотни актьори. Знаех колко е висока летвата, но сценарият бе толкова елегантен, забавен, остроумен и жлъчен, че направо ме очарова. Не можеше и дума да става, че бих се отказал от шанса да се превърна в част от от тази история.” За Филип шансът да работи във филм с толкова характерни персонажи се оказва наистина привлекателна възможност. “Този сценарий е изграден изцяло върху диалози”, казва той. “Никой не те преследва с кука, няма експлозии, няма гонитби с коли. Става дума за сложни взаимоотношения и тяхното непрестанно доусложняване. Има определени условия, с които трябва да се съобразяваш. Виждаш как от всяко едно действие произлиза друго - толкова взаимодействия и сблъсъци... Създава се и едно усещане за сценичност, все едно взимаш участие в пиеса. Що се отнася до мен - точно това е, което винаги ме е привличало в актьорската работа.” Трансформацията на класическият образ на Валмон в съвременен персонаж поставя пред Филип множество предизвикателства. Той споделя: “За да постигна онова, което е същността на този образ според класическата версия, беше необходимо да разгранича отделните пластове в характера на героя си, като всеки отделен слой трябваше да бъде съобразен с линията на сюжета. Трябваше така да играя, че да превърна всеки от пластовете в уникален - без по този начин да се наруши целостта на образа. Себастиан Валмон е различна личност при срещите си с всеки един от останалите персонажи във филма. Например Себастиан - противникът на Катрин, е много различен от Себастиан съблазнителя, който ще трябва да прелъсти Сесил , както и от Себастиан любовника, опитващ се да завледее сърцето на Анет. Моят герой се променя. Той е различен във всеки епизод, при всяка нова среща с някой от партньорите ми. В образа на Себастиан ми си наложи да се превърна в цяла поредица от различни личности. Изпълнявайки такава роля, човек има усещането, че се движи някъде по ръба на психическото равновесие. Себастиан е невероятно подъл, неописуемо арогантен и в същото време понякога е съвсем различен - той е абсолютно друг човек. Но играта е започнала и всички трябва да повярват в нея. Зрителите са онези, които изминават с него целият път, включват се във всяко негово преживяване. За публиката остава задачата да прецени коя е истинската му същност.” Неочаквано дори за самият Себастиан у него се пораждат чувства. Поводът за появяването им е едно момиче. Тя е отскоро в този град и почти го изкарва от равновесие. Анет Харгроув не прилича на никое от момичетата с които се е срещал да този момент. “Тя е точно толкова умна, колкото и красива”, обяснява той. “Забавна е, умее да се справя с неговата арогантност. Отдръпва се и си тръгва точно тогава, когато на него това му се иска да не бъде така. Той желае толкова много да намери в себе си сили да й устои, но в същото време се чувствува обсебен от нея. Желае я. В резултат на всичко това се влюбва в нея, без никой и нищо в целия свят да е в състояние да му помогне. Това е нещо, което той нито е очаквал, нито е търсил. За първи път му се случва се нещо, което той не е планирал. Новопоявилото се чувство става част от живота му и той разбира, че трябва да престане повече да се самозалъгва. У Себастиан започва вътрешна борба, до един момент, в който той се предава.” За Филип шансът отново да работи съвместно с продуцента Нийл Мориц, с когото е работил заедно и при създаването на “Знам какво направи миналото лято”, носи усещане за сигурност. Избирането на още една от звездите на “Знам какво направи миналото лято” за участие в “Секс игри” - Сара Мишел Гелар за ролята на Катрин Мертьой, е допълнение, което превръща в още по-привлекателна за Филип ролята на Валмон. “Райън е една от главните причини да изиграя тази роля именно по този начин, а смятам, че изпълнението на ролята на Катрин е и най-доброто ми изпълнение въобще до момента”, казва Гелар за своя партньор. Единствен той бе в състояние да ме мотивира да постигна това - за мен той е
най-удивителният млад актьор когото познавам.” Шансът да се превъплъти в ролята на една от най-известните героини-злодейки е нещо съвсем ново за Гелар. “Преживяването е съвсем различно от онова, което обикновено правех с Бъфи (убийцата на вампири - героиня от едноименния ТВ сериал, изиграна от Гелар)”, казва тя. “Беше невероятно напрежение, но то бе от онзи тип, на който всеки актьор би искал да бъде подложен. За актьор на моята възраст, това беше възможно най-добре написаният сценарий, с вероятно най-добрият диалог - все неща, които от дълго време не бях срещала. Това е и първият сценарий, който прочетох, след като приключих със сериала, и за който нямах никакво колебание дали да взема участие или не. Всички, които познавах, непрекъснато ми казваха: “Недей, Сара! Прочети и други придложения.” А аз им отвръщах: “Нека от сега да ви кажа, че няма материал, който да съм прочела до този момент и да е събудил по-голям интерес у мен от този проект.” Знаех, че съм права.” Да се превъплъти в остроумна, зла и най-важното -интелигентна героиня, се превръща във възможност с изключителна притегателна сила за Гелар. “Чудесно е да видиш персонажи, създадени за да привлекат зрители на твоята възраст - герои, които дават възможност на зрителите да разгърнат своята интелигентност”, казва тя. “Това са персонажи, които не просто говорят, а и казват нещо на младите зрители, а за мен това бе наистина важно.” Работейки върху образа на Катрин, Гелар прави свой собствен интересен избор: “Опитах се да представя своя интерпретация на образа - не исках да повтарям играта на Глен Клоуз и нейната маркиза Дьо Мертьой”, казва тя. Това се оказа доста лесно, тъй като работата, свършена от нея, бе превъзходна. Голямата разлика между нас беше, че маркиза Дьо Мертьой имаше доста по-студено излъчване. Тя успяваше да скрие своите емоции. Хората в онази епоха не са се излагали до такава степен на показ, както е в наши дни. Днес можем да кажем много повече неща на повече хора, в сравнение с тези, които са живели през XVIII в. Днес ние можем и излагаме на показ емоциите си. Беше страхотно да си в състояние да правиш точно това - а именно да демонстрираш това, което те вълнува напълно свободно, без да криеш чувствата си под перуки, корсети и огромни костюми. Бе възможно да използуваме изразните средства на телата си - това дава много по-различни възможности при разказването на история като тази. Катрин се нуждае от възможността да използува при общуването с околните и своето тяло - тя смята, че сексуалността е единственото, което има.” След като изпълнителите на двете главни роли са вече известни, Рийз Уидърспун е ангажирана за ролята на непорочната Анет Харгроув - съвременната версия на мадам Дьо Турвел, обектът на страстта на Валмон. Сценарият надарява героинята й с чуство за хумор, но поставя пред актрисата и известни предизвикателства. Уидърспун казва: “Едни от най-трудните моменти за мен при изграждането на образа на Анет, бяха да намеря съвременен начин да покажа една тийнейджърка, която е девственица. Не искам да кажа, че всички тийнейджъри са настървени за секс. Трудността произлизаше от това, как да се поднесе на зрителя една по-различна мотивация, както и да се изложат причини, които да не крият зад себе си противен и отблъскващ мотив.” По време на работата си с режисьора Роджър Къмбъл, двамата с Уидърспун се натъкват на нещо, което би достигнало до сърцата на зрителите. “Анет не се вълнува от самият секс. Тя би го правила само от любов. Ето защо тя чака появяването на тази любов”, казва актрисата. “Мисля, че именно тази нейна черта привлича Себастиан.”
Последното попълнение към тази четворка е Сесил. Къмбъл обяснява: “Сесил е нещо като комично облекчение в този филм. Тя е инфантилна хлапачка, превърната в мръсница от Катрин и Себастиан. До момента, в който се превръща в момиче, непрестанно жадуващо секс. Тогава тя започва да ги дразни. Нуждаех се от актриса, която може да бъде едновременно невинна и секси”. За ролята е избрана дебютантката Селма Блеър. “Забавно е когато от позицията на режисьор откриеш някого, когото никой никога преди това не е виждал”, допълва Къмбъл. Рийз, Райън и Сара са вече добре познати актьори, и ето че идва момент да изпиташ наслада от това като режисьор да откриеш някой напълно непознат актьор и да се надяваш да го превърнеш в личност, от която всички се интересуват. Защото мисля, че точно това се случи със Селма.” Ето какво казва продуцентът Мориц: “Гледах начинът, по който Селма играе. Наблюдавах я по време на всекидневната й работа, както и по-късно при монтажа на епизодите, и бях удивен. Тя притежава едно характерно качество - когато я гледаш на екрана, просто искаш да гледаш точно нея. Според мен в това се състои разликата между актьорите и звездите - когато ги види на екрана, зрителят не може да свали очи от тях. И Селма притежава това качество.” “Това беше първият подобен сценарий, който съм чела - история, изпълнена с толкова неподправено зло”, казва Блеър. “Малко по-късно се срещнах с Роджър и се влюбих в неговият подход при режисирането на филма - вече знаех, че искам да играя в този проект.” След като е направен подбора на актьорския състав, изпълнителният продуцент Майкъл Фотрел и продуцентът Нийл Мориц оформят продуцентския екип за режисьора-дебютант. “Знаехме, че Роджър има нужната подоготвка, за да стане и режисьор. Сигурни бяхме, тъй като познавахме работата му в театъра”, казва Фотрел. “В същото време ни бе съвсем ясно, че той ще се нуждае от сигурна подкрепа през цялото време докато трае работата по този филм.” Разчитайки на помощта и доверявайки се на опита на един страхотен оператор (Тео ван де Санде) и на монтажиста Джеф Фрийман, които допълват екипа на Фотрел и Моритц - Къмбъл има наистина цялата подкрепа, от която се нуждае. “Тримата, а понякога и четиримата обсъждахме с него различни неща, помагахме му да преодолява своите малки препятствия - нещата, пред които той се изправяше за пръв път или пречки, възникнали по случайност”, казва Фотрел. Случваше се например да се използува кран за някакво придвижване на камерата, имаше и различни технически пречки, свързани със заснемането на дадени сцени по точно определен начин. Що се отнася обаче до това, как той ръководеше актьорската игра - нямаше равен на себе си.” Мориц добавя: “Това е моят седми филм, заснет от режисьор-дебютант. Не мисля, че изобщо би могло да ми се случи да работя с по-квалифициран, интелигентен и изпълнен с ентусиазъм режисьор от Роджър Къмбъл. Той знае точно какво иска.”
“Преди да заснема този филм не предполагах, че ще ми се наложи да изкарам
по-съкратен курс по филмопроизводство - само за три седмици,” допълва Къмбъл. “Продуцентите ми знаеха, че се нуждая от силен екип. Това е все едно да си президент на Съединените Щати. Ако хората в екипът ти са страхотни, тогава и администрацията работи добре. Ако ти се падне гаден екип - затъваш до гуша.” След като всеки от екипа е заел своето място, сниките започват и продължават в продължение на шест седмици в Лос Анжелис и Ню Йорк.