1954. Военната колегия на върховния съд на НР България пристъпва към разглеждането на наказателно дело от общ характер № 634, хвърлящо светлина върху събитията от 1923-1925. През 1953 са открити останките от жертвите на терора, започнат от правителството на Александър Цанков през 1923.
Един след друг тогава „безследно” започват да изчезват десетки интелектуалци като публициста Йосиф Хербст и комуниста Вълчо Иванов, поетите Гео Милев и Христо Ясенов, народните представители Тодор Страшимиров, Петко Д. Петков и много други. Тридесет години по-късно пред Народния съд са изправени останалите живи палачи. Процесът започва с подробно описание на престъпленията, за да стигне до закономерната развръзка – заклеймяване на престъпниците и произнасяне на присъди.