Наум Шопов
Биография
Ако у нас може да се говори за актьорски династии, то едни от първите имена, които изплуват в съзнанието на публиката са тези на бащата и сина Наум и Христо Шопови. Актриса е и съпругата Невена Симеонова. Със същата професия са и децата - Христо и Лида... Внукът Наум Шопов обаче става лекар.
Един от най големите български театрални и киноактьори, макар и без диплома (не го приемат във ВИТИЗ като политически неблагонадежден), Наум Шопов също е закърмен на сцената, при това в буквалния смисъл. Роден е на 27 юли, 1930 г. в Стара Загора. Майка му, актрисата Мара Шопова, играе с него в постановки на Старозагорския театър, когато малкият Наум е едва на няколко месеца. И често се обръща с гръб към публиката, за да кърми бъдещата звезда. По-късно - естествено в същия театър - идват и първите му роли като стажант-актьор. Баща му, Христо Шопов, дълги години бил директор на читалищния театър в града.
Не е за вярване, но първите няколко години след Стара Загора (отначало в Бургас и Пловдивския театър, а след това във София) актьорът не получава сериозни актьорски задачи и играе предимно в миманса. Затова за същински старт на кариерата може да се приеме постановката на „Чудак” по Назъм Хикмет във Военния Театър под режисурата на Леон Даниел през 1958 г., където остава повече от три десетилетия, преди през 1989 г. да премина в трупата на Народния театър.
Играта му на сцената, освен че му е донесла 2 награди Аскеер, никога не е оставяла безразлични зрители сред публиката. В театъра Наум Шопов е работил с най-изтъкнатите български режисьори като Крикор Азарян, Леон Даниел, Иван Добчев, играл е Хамлет, Робеспиер, дон Базилио, Сократ, крал Лир, Крап и кого ли още не. В пиесата на Стефан Цанев „Тайната вечеря на дякона Левски”, режисирана от Асен Шопов, Наум Шопов играел толкова силно, че „загледана в него си забравях репликите” - признава партньорката му в постановката, Виолета Гиндева.
В киното незабравими ще останат превъплъщенията му във филмите „Случаят Пенлеве”, „Вилна зона” и „Топло”, „Инспекторът и нощта”, „По дирята на безследно изчезналите” и най-вече като Борис ІІІ в „Цар и генерал” (1966 г.), където за първи път в българското кино след 9 септември 1944 г. образът на монарха не е представен едностранчиво.
Наум Шопов - един от най-чувствителните, дълбоки и умни актьори в българското кино и театър, умира в София след дълго боледуване на 18 април 2012 г.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}