По едноименната приказка (1979 г.) на Валери Петров. В едно неизпратено писмо се крие една неизречена лъжа... Група герои с шеги и приключения ще поведат малкия Светльо по следите на неизречената детска лъжа. Кучето, Кълвачът, Костенурката и Къртицата са членове на "КККК" - Комисията за Картотекиране на Кой Какъв е. Тяхната роля е да свързват морално двата свята – детския и този на възрастните. „Затуй моят голям санбернарски съвет е: дечица, щом почвате нова игра, за минутка се спрете и за миг проверете дали тя е наистина чак толкоз добра - и отложете я, ако сте с чувство, че може би пакост е!“ Малкият Светльо си е взел в креватчето шестте индианеца от пластмаса и се мъчи да заспи. Внезапно в стаята се появява голямо Куче, което обяснява на Светльо мисията си –дошло е да го спаси. Първо, защото по природа е Санбернаp, а това значи, че трябва да спасява изпадналите в беда. И второ – във връзка с писмото. Работата е в това, че Светльо е получил писмо от баба си с 5 лева в него. На малкия хитрец му трябват още, за да си купи нови индианци и е написал на баба си, че не е получавал никакво писмо с никакви пет лева в него. Това - меко казано - не е никаква умна идея, а най-обикновена лъжа и Кучето му го казва! Светльо е разстроен и двамата решават да търсят, намерят и скъсат лъжливото писмо.