Още със заглавието си филмът оповестява родство със "Сън в лятна нощ" - пиесата на Шекспир, с увертюрата на Менделсон със същото заглавие и с филма на Бергман "Усмивки от една лятна нощ". В това своеобразно "ретро" упражнение Уди ни връща в началото на ХХ век, за да ни представи забавен секстет от характери, увлечени от реални и въображаеми любовни въжделения.
Познанието върху пародираните заглавия носи допълнително изтънчено удоволствие: зрителят си припомня, сравнява, асоциира…
Но може и просто да се остави да бъде развеждан из вълшебната гора на Уди Алън. Информацията идва на няколко пласта - битов, лиричен, философски. Героите са повече или по-малко верни на архетиповете на режисьора, а стилът е донякъде нов за творчеството му.
Това "дивертименто" не е така бравурно - то е нежно, малко присмехулно и малко носталгично. Този път Уди Алън е избрал летливите вещества…