Биография

Алън Стюарт Конигсбърг е роден в семейството на счетоводителка, потомък на австрийски евреи, и келнер-бижутер от руско еврейско потекло. Има по-малка сестра - Лети Аронсън, днес филмов продуцент. От малък сред хобитата му са фокусите и свиренето на кларинет. На 15 години Алън започва да пише вицове за квартален вестник в Бруклин срещу 200 долара седмично, а по-късно ги пише за токшоу-предавания.

На 17 години променя официално името си от Алън на Хейуд (Heywood), а после започва да нарича себе си Уди (Woody) - по името на американския джазов кларинетист Уди Хърман. Завършва гимназия Midwood в Бруклин. По съвет на агентите си, започва да представя сам своите шеги под формата на стенд-ъп комедии в кафенета и клубове. Изключен от Нюйоркския университет, през 1965 г. пише сценарий за ролята на Уорън Бийти в комедията "What's New Pussycat" и получава малка роля в нея, но по време на продукцията дава на себе си по-добър текст за разлика от Бийти, който се оттегля от филма, а ролята му е поета от Питър Селърс. Тогава Алън разбира, че би могъл да работи по филми само при положение, че изцяло контролира продукцията.

Режисьорският дебют на Уди Алън е с криминалната комедия "What's Up, Tiger Lily?" от 1966 г. Оттогава насам прави по около един филм на година, като пише сценария, режисира и често играе в него. Едновременно с това успява да напише една дузина театрални пиеси и няколко книги.

В музиката, Уди Алън е страстен любител на джаза. Свири с различни формации (Preservation Hall Jazz Band, New Orleans Jazz Band), осъществява турнета.

В личния си живот има 3 брака, последният е от 1997 г. с осиновената от Миа Фароу дъщеря Сун-И Превин, както и 12-годишна връзка със самата Миа Фароу (1980-1992), връзки с актрисите Даян Кийтън (1970-1971) и Стейси Нелкин. Има 4 осиновени (две с Миа Фароу и две дъщери със Сун-И Превин) и едно биологично дете (с Миа Фароу).

Уди Алън е вегетарианец, страда от клаустрофобия и агорафобия и над 37 години посещава психоаналитик. Въпреки че има 4 Оскара и 16 номинации, 3 Златни глобуса и 6 номинации, 7 награди и 9 номинации от Британската академия, 2 награди "Сезар" и 8 номинации от Френската академия и други, почти никога не е посещавал церемониите, избягва фестивалите, както и не гледа собствените си филми. Има награда и от кинофестивала в Кан - през 1985 г. печели наградата на ФИПРЕСИ за "Пурпурната роза на Кайро".

Филмография