В малко крайбрежно градче в Мексико в края на 40-те години твърдоглав полковник от антиклерикалната война Кристеро (1926-29) продължава да очаква пенсията, която му е била обещана, но така и никога не е получил. Всеки петък той слиза до кея, облечен в най-хубавия си костюм, очаквайки пристигането на писмото с известие за пенсията.
Всички знаят, че чакането му е напразно, но той отказва да приеме реалността въпреки че, дълбоко в сърцето си, знае че писмото никога няма да пристигне.