Средата на 13-и век. На зографа Илия е поръчано да направи стенописите на новостроящата се църква в Бояна. Така той среща севастократор Калоян – силен, интелигентен и проницателен владетел, който е респектиран от таланта, дързостта и прямотата на майстора.
Между тях се поражда спонтанна симпатия. Друга сюжетна линия е свързана с раздвоението в любовта на Илия към севастократорката Десислава и Левантийката. Полярно противоположни една на друга, те взаимно се допълват. Десислава е символ на чистата, съвършена красота, на духовното начало, а Левантийката е земна, страстна, силна...Раздвоен между тях художникът ги „примирява” в нежния образ върху стената на църквата – образа на Десислава.