Тъй като огромна част от действието в “Колекционерът” се развива в апартамента на Линкълн Райм, Нойс и операторът Дийн Семлър, отличен с Оскар за “Танцуващият с вълци”, са изправени пред интересното предизвикателство да заснемат тази сравнително статична ситуация по визуално динамичен начин. Нойс казва: “Можехме изкуствено да придвижваме актьорите, но аз реших да не постъпвам така, а да ги оставя действително да играят. Можехме изкуствено да движим камерата, но и това реших, че няма да правя, защото всяко движение на камерата трябва да се мотивира от нещо, което става вътре в самата сцена. Всъщност единственият път, когато камерата се движи в сцена с Райм, е когато Райм говори с Амелия по радиостанцията, а тя е в движение и разследва едно престъпление.” Той продължава: “Снимахме от два пъти повече ъгли една обикновена сцена с диалог, тъй че когато сцената се монтира, зрителите да останат с впечатление за движение. А движение има, защото камерата винаги преминава към нещо ново, и ние се надяваме винаги да сме пред зрителя с поне една стъпка.” Като признава безупречното изпълнение на Уошингтън и завладяващия начин на заснемане, Стролър казва: “Този човек прекарва половината от филма на легло, а ние оставаме като магнетизирани.” Реализмът е неразделна част и от визията на филма, макар много от сцените с престъпления да са заснети в приказната, забравена атмосфера на индустриалните руини под съвременния Ню Йорк Сити от началото на века. Художникът Найджъл Фелпс е твърдо решен да създаде такива декори, които да убедят зрителите, че тези места наистина са съществували. Фелпс казва: “Беше важно да направим така, че тези места да изглеждат хем фантастични, за да можем да разкажем историята, хем колкото се може по-достоверни и точни.” Фелпс казва, че докато всеки знае колко фантастичен е Ню Йорк над повърхността, той се надява да покаже на хората какво е скрито под земята, на която е разположен градът. “Искахме да изтъкнем необичайните страни в миналото и да създадем визуално вълнуващ подтекст. Така че, когато полицията слиза в шахтата на Уол Стрийт, всеки да повярва, че такава подземна камера наистина е съществувала”, споделя Фелпс. Докато се консултира с обширните архиви по строежа на метрото в Ню Йорк Фелпс открива, че му е трудно да намери изследвания за действително скрития под земята град, тъй като много малко от документите са запазени. Но голяма част от вдъхновението му идва от това, което е във и под моста над Бруклин. Фелпс казва: “Има невероятни тухлени форми в този мост и те станаха основата на архитектурния стил на много от сградите и кръстовищата във филма. При изграждането на различни терени използвахме много от стиловете и фирмите, съществували в Ню Йорк. Опитвахме се да направим всичко колкото е възможно по-реалистично и достоверно.” Апартаментът на Райм служи като образец на останалите стилове и места във филма. Фелпс казва: “Искахме местата, на които се извършват убийствата, да изглеждат стари и порутени, за да създават усещане за контраст. Опитахме се да постигнем добър баланс между затвореното пространство в апартамента на Райм, което може да бъде и много клаустрофобично, и да компенсираме това усещане чрез отвореното пространство на панорамните гледки.” “Колекционерът” е сниман в Ню Йорк и Монреал, Канада. Екстериорите са заснети в Ню Йорк, а интериорите – в Монреал.