Причините да се създаде "Обратен завой"

ОЛИВЪР СТОУН, режисьор: “Никога досега не бях правил подобен род филми. Сценарият на Джон Ридли бе много добър. Беше запленяващ - една добре разказана, жанрово ориентирана история в чист вид. Построена е като “черен филм”, но всъщност е по-скоро уестърн.

Непознат странник пристига в малък, корумпиран градец и се превръща в пионка на един убийствен кроеж, съчинен от съпруг и съпруга - Джейк и Грейс Маккена. И разбира се, накрая той става... е, няма да ви разкрия какъв е краят (и се надявам, че никой друг няма да го стори). За мен това бе възможност да направя версия в стила на 90-те години на един класически жанр, който обикновено се свързва с 40-те. Смятам, че същността на героите на “черния филм” е не толкова, че те са пропаднали личности, колкото в това, че са реалистични образи. В края на краищата започвате да ги разбирате, защото знаете, че ако ви сполетят такива лоши обстоятелства, и вие можете да се озовете на тяхно място. Виждате хора като тях и си казвате: “А, този е по-отчаян от мен. Слава Богу, че не съм на негово място.” Истината е, че всички понякога правим лош избор.

В жанра “черен филм” героите винаги се оказват притиснати в ъгъла, в задънена улица, в отклонение... в обратен завой. Много уважавам режисьорите, които са снимали в този жанр през 40-те и 50-те години - Били Уайлдър, Робърт Сиодмак, Никълъс Рей, Андре де Тот, Робърт Уайз, Орсън Уелс, Жак Турньор и др. Тяхното творчество се изразява в икономичен стил, остроумен диалог и нестандартни гледни точки на камерата. Огромните суми, които се харчат в днешно време за производството на филми и невероятно продължителните снимачни срокове, са нещо много депресиращо за мен. Просто няма основание за такива крайности и “Обратен завой” донякъде бе експеримент, с който, предполагам, целях да си докажа, че всичко все още може да се направи по по-скромен и непретенциозен начин.”