Питър Пан е завръща

Австралийският режисьор Пи Джей Хоган, на когото дължим забележително забавния “Сватбата на най-добрият ми приятел” се е заел с отговорната задача да възроди приказката за Питър Пан за следващото поколение малчугани.

Всяка вечер Уенди Дарлинг измисля страховити истории за двамата си братя. Но тя не знае, че има и невидим слушател – Питър Пан, който пренася нейните разкази до ушите на Изгубените момчета в Нийделандия. Каква е радостта му, когато Уенди се съгласява да тръгне с него и да им разказва приказки. Каква е нейната радост, когато се запознава с истински пирати и със самия капитан Хук…

Преди 13 години (в лентата "Hook", 1991) майсторът Стивън Спилбърг ни представи своята версия за Пан и Хук, в която Питър (Робин Уилямс) бе пораснал и се беше превърнал в обикновен, скучноват мъж, чиито деца пиратът отвлича.
В “Питър Пан (2003)” отново има актьор, който играе две роли - но този път таткото мистър Дарлинг (Джейсън Айзъкс) се трансформира в самия Капитан Хук! Няма начин двойната актьорска задача да е случайна, но, честно казано, никъде във филма не става въпрос за това, че децата долавят приликата и възприемат капитана като действената (или зловеща) страна на плашливия си, добродушен баща. Това, разбира се, е само любопитен факт и не възпрепятства удоволствието, което можете да извлечете от филма.

“Питър Пан (2003)” е много красива история. Акцентът е поставен върху чувствата – Питър не знае какво е любов и не иска да има нищо общо с това, но като цяло филмът си остава приключенски. Не липсват бойни сцени, закачки (феята Звънче, която не може да говори, е голяма сладурана в гримасниченето), малко страх (крокодилът си и почти като динозавър) и задължителното вълшебство.

Двете хлапета, избрани за ролите на Пан и Уенди, се справят много убедително със задачата си, а 13-годишното момиченце е толкова красиво, че вероятно го очаква обещаваща кинокариера. След злодея Малфой (“Хари Потър и стаята на тайните”), Джейсън Айзъкс има възможност отново да развихри тъмната си страна като капитан Хук, но за чест на филма трябва да признаем, че никой от героите в тази история не е само добър или само лош. Това е най-голямото достойнство на модерната приказка, която не се опитва да убеди децата, че светът е черно-бял.

Нет Фокус