Изпипано „отмъщение”

Изпипано „отмъщение”Екип от талантливи художници създават вида на „Междузвездни войни - Епизод ІІІ”

Ако Джордж Лукас е бащата на „Междузвездни войни”, художественият отдел JAK е бавачката – подхранваща и доразвиваща идеите на Лукас. На третия етаж на огромна къща във викториански стил в “Skywalker Ranch” думите, написани от Лукас или идеите, които изразява на глас, оживяват под формата на скици, рисунки, картини и скулптури.

Концептуалните рисунки са неделима част от развитието на поредицата „Междузвездни войни” още от началото на 70-те, когато илюстрациите на известния Ралф Макуори помогнаха на Лукас да обясни замисъла си на шефовете на “Twentieth Century Fox” и филмът да получи „зелена улица”.

За „Отмъщението на Ситите” работата на художествения отдел образува изключително важна визуална рамка за художника на продукция Гейвин Буке, художничката по костюмите Триша Бигър и целия екип специалисти по ефектите от “Industrial Light & Magic”. Ръководен от отговорниците по концептуален дизайн Райън Чърч и Ерик Тименс, художественият отдел започна работа по „Отмъщението на Ситите” още докато се довършваше „Клонираните атакуват”.

„Началото е любимата ми част от процеса”, казва продуцентът Рик Макалъм. „Тъй като започваме още докато Джордж пише сценария, всичко, което нарисува или измисли художествения отдел, може да влезе във филма. Джордж е отворен за всякакви идеи. Нищо не е окончателно определено.”

Групата от 12 талантливи художници оформя продукцията, давайки визуален израз на всичко – от заключителния лазерен дуел между Анакин и Оби-Уан, през планетата-тресавище Утапау, до прическата, с която ще видим Анакин. Много от техните идеи ни дават недоловими визуални връзки с „Нова надежда”, чийто дизайн е осъществен преди близо 30 години. Художниците са прекарали почти година в разработване на концепции за превозни средства, декори, мебели, униформи – всичко онова, което ще види публиката.

Най-голямото предизвикателство е измислянето на външния вид на новия злодей в „Отмъщението на Ситите” – генерал Грийвъс. Още преди Лукас да реши какво точно ще представлява Грийвъс, той се обърнал към художествения отдел, подканвайки го да даде идеи. Единствената насока, която получили: да направят Грийвъс съчетание от извънземен и дроид, който да изглежда страховито. „В процеса на работа можем да променяме нещата, да добавяме свои – така идеите се развиват”, казва концептуалният художник Уорън Фу, който с радост приел замисъла за жив извънземен в корпуса на дроид. „Чрез него е загатнато в какво ще се превърне накрая Анакин”, казва Лукас, обяснявайки защо се е насочил към тази идея.

Художественият отдел е оказал и голямо влияние върху творенията на художника на продукцията Гейвин Буке и художничката по костюмите Триша Бигър, работили и по Епизоди І и ІІ. Двамата се изправят пред различни предизвикателства, но в основата си те идват от една и съща нужда – да се използва „Епизод ІІІ” като визуална връзка между пищното, романтично изобилие на „Невидима заплаха” и „Клонираните атакуват” и по-суровото, но класическо усещане на предишната трилогия „Междузвездни войни”.

Задачата на Буке е да проектира и построи 72 основни декора (с 50 повече от повечето мегабюджетни филми). Някои са завършено цяло, а други трябва недоловимо да се слеят с дигиталните ефекти, които месеци по-късно ще създадат творците от “Industrial Light & Magic”. От пищния апартамент на Падме до пилотската кабина на крайцер от Търговската федерация и зловещата приемна зала на планетата от лава Мустафар, декорите трябва да внушават усещане за величието и мащабността на историята, както и да съдържат визуални намеци за филми, заснети преди доста години, но идващи след събитията в „Отмъщението на Ситите”, ако ги разглеждаме хронологично.

Един от тези главни „декори-връзки” е точното пресъздаване на главния коридор на бунтовническия кораб, който се появява в началните моменти на „Нова надежда”, където Р2-Д2, Трипио и Дарт Вейдър правят първото си екранно появяване. „Подходих към задачата с много любов”, разказва Буке. „Включването на този декор във филма осъществява важна връзка с „Нова надежда” и за всички нас бе важно той да изглежда абсолютно същият като оригинала.” Това не се оказало лесно: оригиналният декор бил разглобен веднага след снимките и Буке трябвало да открие малкото останали чертежи и да го реконструира парче по парче.

На художничката по костюмите Бигър също й се наложи да пресъздаде нещо, което публиката е видяла за първи път през 1977 г. – костюмът на Дарт Вейдър. Макар че трябвало да изглежда същия като навремето, Бигър могла да даде воля на въображението и майсторството си за десетките други костюми във филма.

Бигър и екипът й създали близо 500 костюма за „Отмъщението на Ситите”, издигайки спечелилите много награди костюми на сагата „Междузвездни войни” до нови висоти и внасяйки във филма красота и пищност. „Триша създаде костюмите за Епизод І, ІІ и ІІІ, а за една непрекъснато разширяваща се вселена това бе голямо предизвикателство”, казва продуцентът Макалъм. За да се справи с него, Бигър разширила търсенето на уникални тъкани, които да придадат ефирен, чуждопланетен вид на костюмите – за което едва ли не пребродила целия свят.

„В крайна сметка използвахме платове от къде ли не”, разказва Бигър. „Имаше от Щатите – Ню Йорк, Сан Франциско, Лос Анджелис – както и от Лондон, Париж, Япония, Китай, Индия… буквално от цял свят.”

Екзотичната и понякога загадъчна същност на костюмите, създавани от Бигър, често пъти се загатва от сюжета. Например, разказва Бигър, „Знаехме, че Падме ще бъде бременна през целия филм, а никой извън дома й не бива да узнае за това. Тъй като тя е бременна, исках усещане за мекота в тъканите, които използвахме.”

„Освен това в „Епизод ІІІ” войната вече продължава няколко години, Анакин го няма и положението й е много по-сериозно (отколкото в „Клонираните атакуват”). Като художник, успях да покажа по-мрачната и сериозна страна на живота й, използвайки малко по-тъмни цветове, без обаче да им придавам усещане за твърдост”, казва Бигър. „Беше чудесно изживяване да използвам костюмите като начин да покажа чувствата и характерите на героите в такава епична история.”

Един от най-красивите костюми, създадени от Бигър за Амидала, е последната рокля, която тя носи във филма. „Исках да я свържа със сцената на острова, в която я виждаме за първи път в Епизод ІІ, когато Анакин и тя са заедно и започват да се влюбват. Двамата са заобиколени от водопади и цветовете бяха много красиви, така че с удоволствие отново ги вкарах в употреба. Използвахме кадифе „деворе”, което боядисахме ръчно, за да му придадем водни оттенъци. Имаше и много, много фин шифон, който боядисах в синьо и зелено, използвайки една техника на варене на шифона, от която той става все по-тънък, така че заприличва почти на паяжина.

„Когато го видях на екрана, се оказа много по-красиво, отколкото си го бях представяла. Когато това се случи, чувството е невероятно”, казва Бигър. За да бъде сигурна, че костюмите ще направят зашеметяващо впечатление пред камерата, Бигър работи в тясно сътрудничество с оператора Дейвид Татърсол при предварителната подготовка за филма. Създаването на костюмите е изтощителен процес, но Лукас и актьорите във филма – които в крайна сметка са хората, облекли запомнящите се творения на Бигър – до един заявяват, че работата е дала отличен резултат.

„Да облека костюмите на персонажа, чиято роля изпълнявам, ми вдъхва голяма увереност”, твърди Йън Макдайърмид (канцлер Палпатин), който има любим костюм сред многото, които носи във филма – жакет с висока яка, който на екрана доста наподобява кожата на змия или гущер. „Изглежда ми като обвивка на влечуго, което е напълно подходящо за него”, казва Макдайърмид за персонажа, когото играе.

Макар че Амидала се появява с най-много костюми, Палпатин се оказал най-голямото предизвикателство, по думите на Бигър. „Неговите шест костюма стават все по-тъмни и изпъстрени с орнаменти с развитието на действието. Той носи сиви и кафяви тонове, които преминават почти в черно, отвеждайки го към тъмната страна.”

На пръв поглед семпъл, костюмът на Вейдър се нуждаел от малки, но важни промени в сравнение с оригиналния. „Искахме да го направим малко по-механизиран, сякаш е съвсем нов – а според сюжета е точно така”, казва Бигър. „Промените внесоха известна тромавост в движенията, което бе уместно, тъй като Анакин го носи за първи път.”

Операторът Татърсол разказва, че при първото появяване на Вейдър го полазили студени тръпки – но не заради злокобния изглед на героя. „Помислих си: „Как, по дяволите, ще осветим този черен шлем на фона на черното небе?”, смее се той.

„Отмъщението на Ситите” поставил пред Татърсол и екипа му не една и две логистични спънки. „Може да ви се стори изненадващо, но необичайното в „Епизод ІІІ” не е това, че снимаме на цифров носител с висока разделителна способност, а колосалния брой кадри с ефекти, броя на виртуалните декори и местности, които са отчасти или напълно създадени на компютър и актьорите играят пред син или зелен екран. Но благодарение на Джордж, неговата визия, постоянство и подкрепа успяхме да се справим успешно.”

Когато Дарт Вейдър прави първите си неуверени стъпки, облечен в черната броня, той се движи в свят, измислен от художествения отдел и осъществен от оператора, художника на продукция и художничката по костюмите – еди всеотдаен екип, превърнал „Междузвездни войни” в кинематографична реалност.
Copyright © 2024 Dir.bg.