Може и да не е най-концептуалното творение на Майкъл Ман (“Съучастникът”), но “Маями Вайс” е добър и естетски пипнат екшън, което не накърнява удоволствието от екшъна и ласкае почитателите на естетиката.
Началото на историята за Съни Крокет и Рикардо Тъбс се корени в един доста популярен (не и у нас обаче) тв полицейски сериал от 80-те, който може и да ви е попадал на пиратско видео.
Както е логично да се предположи, интригата на киноварианта е оригинална и просто се възползва от “биографията” на персонажите от “Порокът на Маями” (както би трябвало да се преведе оригиналното заглавие).
Съни и Рикардо са ченгета от полицията в Маями, които се преструват на превозвачи на дрога, за да заловят една едра риба в наркотрафика, чиито дълги ръце изглежда са стигнали чак до ФБР.
Шестнайсет години след спирането на тв поредицата, на която между другото е изпълнителен продуцeнт, Майкъл Ман пренася персонажите на големия екран. “Маями Вайс” не е някаква форма на продължение, а по-скоро нов поглед към приключенията на двете ченгета, който е съобразен в по-голяма степен с динамиката на днешния ден. Поради това хуморът и външните ефекти, характерни за 80-те, остават на заден план.
Същото важи до голяма степен и за психологическото портретиране на персонажите, но тук обяснението е друго – за 135 минути е малко трудно да се съсредоточиш в този пункт. От друга страна, най-съществената промяна е по отношение на използваната техника, а именно - дигиталната камера. Снимайки на HD, Майкъл Ман променя радикално “Маями Вайс”.
Така заснетите екшън сцени са изключително неясни и напомнят на изображенията, които виждаме по CNN. Далеч сме от среднощните престрелки от тв сериала, от забавените движения „а ла Джон Ву”. И това придава на филма някакво по-модерно, ако не и по-реалистично звучене.
От духа на сериала са запазени сцените на нощен Маями, спортните коли, тропическите декори на Карибите и наркотрафикантите, които не са изгубили нищо от свирепостта си. А най-доброто попадение на киноверсията е изборът на Джейми Фокс (“Рей”) за ролята на Рикардо Тъбс.
Нет Фокус