Интервю от най-добрите агенти, Томи Лий Джоунс и Уил Смит

- По принцип всичко ви противопоставя. Уил идва от музиката и от Филаделфия, Томи Лий от театъра и от Тексас. Съществуваше ли подозрителност между вас, когато се срещнахте за първи път?

Томи Лий Джоунс: Че защо? Уил има широка душа и е много щедър. Нямаше причина за недоверие. Това е зловредно чувство.

Уил Смит: Дори опасно. При снимките на подобен филм, който разчита на симбиозата между нашите персонажи, трябва да си имаме пълно доверие.

- Как работите заедно? Някой от двама ви има ли нужда от повече дубли, отколкото другия?

Томи: Първият дубъл често е най-добрия. Вторият се прави, за спокойствието на продукцията. Третият е гаранция за всеки случай. Когато стигнеш до тази фаза, като цяло вече си готов да се заемеш с друго нещо. Освен ако не се появи брилянтна идея… Може да се стигне дори до девет дубъла, но това е лош знак…

Уил: Знак, че имаш лош ден…

Томи: В такива моменти някой започва да плаче!

- Бари Зоненфелд оставяше ли ви да импровизирате?

Уил: Шегувате ли се? Трябваше да му представяме писмено предложенията, отнасящи се до репликите и подхода към дадена сцена…

Томи: Можехме да променяме дребни неща тук-там по време на снимките. Бари ни подтикваше да правим предложения, понякога дори десет минути преди дубъла. След това вече беше късно.

- Героите ви остават сериозни в абсурдни ситуации. Сигурно е трудно да запазиш хладнокръвие…

Томи: На самия Бари понякога му беше трудно да се удържи.

- Филмът е пълен със специални ефекти, така че играете основно пред зелен екран: трябваше ли да напрягате въображението си повече от обикновено?

Томи: Ами, това ни е работата. Ако сте способен да си представите, че една актриса, която току-що сте срещнал е ваша жена от двайсет години, нищо не ви пречи да си представите, че топка за тенис е триглаво куче идващо от ада! (Смее се)

Уил: Все пак втората хипотеза е по-малко възбуждаща от първата!

- Уил, Вашите сцени с говорещото куче Франк са много смешни. Сложно е да се постигне комична динамика с човек партньор, пък да не говорим за животни…

Уил: Много е трудно, защото комедията е въпрос на синхронизиране. Например, когато кучето ме вбесява пеейки си в колата, трябваше да усетя кой е подходящият момент, за да го прекъсна. С един актьор това се получава естествено. Искахме да ангажираме говорещо куче, но то се изразяваше само на испански, така че…

- Как се чувствате когато виждате фигурки на вашите герои, с които децата си играят?

Уил: Странно, особено когато става въпрос за нашите деца.
Томи: От друга страна, те не приличат чак толкова на нас.

Уил: Вярно. Аз например имам изпъкнал и стегнат задник, а куклата ми е плоска!

- Първата серия беше пример за комедиен сценарий. Мислили ли сте да спрете дотам?

Уил: Първата серия ни въвеждаше в света на “Мъже в черно”. Над половината филм беше посветен на установяване на отношенията между двамата герои. Всички искаха да знаят повече за тях. В това число и ние.