Смяна на поколенията Надежда Маринчевска Българското анимационно кино успя да представи пред селекционната комисия за наградите на СБФД едва 15 филма от последните три години. Общата картина не е прекалено радостна, но не провокира и фаталистични мисли. Впечатление прави обаче, че в сравнение с останалите видове кино – документално и игрално – основната производителна сила, която реализира значителна част от филмовия продукт в анимацията през последните три-четири години, са студентите. Затова ми се струва, че е много несправедливо техните филми да не бъдат допускани до селекция за наградите на СБФД, тъй като представените официално 15 филма дори и като бройка са по-малко от студентските. В случая даже и между тях има една промъкнала се през регламента студентска работа – “Dolce vita” на Биляна Иванова. Когато става дума за един общ художествен процес в анимацията същественият принос на филмите на младите не бива да бъде пропускан или омаловажаван. Една бегла статистика ще покаже, че като цяло анимацията ни вече е успяла да излезе от големите и драматични кризи през 1995г., когато е произведен само един филм, и през 1997 г., когато на екран не излиза нито един субсидиран чрез НФЦ филм, а са създадени само няколко студентски и финансирани с частни капитали филми. Едва през 1999 и 2001 година нещата започват да се нормализират. През 1999 са произведени около 20 филма като само три от тях са финансирани със субсидия. През 2000 г. филмите са 7 като само два от тях са чрез НФЦ; през 2001 са произведени 13 филма - 6 от тях със субсидия, а през 2002 г. излезлите на екран субсидирани филми са 7. На фона на останалата продукция от документално и игрално кино това е твърде малко количество, но оттласкването от дъното е вече налице. Голямата заслуга за това принадлежи предимно на оживлението, което внасят студентските филми. Първият предвестник на лекото размразяване в анимационния процес беше през 2000 г., когато 7 български филма бяха селекционирани за участие на най-авторитетния форум за анимационно кино – фестивала в Анеси. Такава масирана международна поява не се беше случвала през последното десетилетие. Четири от филмите са студентски – “Избавление” на Калина Вутова, “АВС” на Димитър Димитров, “Сънят на едно куче” на Роза Колчагова и “Стаята” на Борика Малева. Останалите три – “Художник” на Витко Боянов, “Game over” на Дидо Неделчев и “Любовна история” на Владо Шишков, са дело на утвърдени автори като само един от тях е получил субсидия чрез Националния филмов център. Тук е мястото и да се кажат няколко думи за основните тенденции в най-новите ни анимационни филми. В докладите за игрално и документално кино вече стана дума за едно от години вече натрапващо се присъствие на темата за малцинствата, произтичащо до голяма степен от възможностите за финансиране. В анимацията подобна натрапчивост за щастие не съществува, но рисуваните ни филми от последните години като че ли са обсебени от друга тенденция: тематичният фокус на анимационното ни кино се центрира около секса, еротиката, чувствеността. През последните години това като че ли най-много вълнува творците ни и дори едно бегло споменаване на филмите го показва. “Юли” на Стоян Дуков реализира фолклорно-присмехулния възглед върху секса с типично българското тайно поглеждане към женското тяло и подсмихването на “щипаните булки”. “Нажежената” атмосфера на летния месец добавя нови нюанси към еротичното в сравнение с по-пролетния “Март” от 1986 г. “Луната със сините очи” на Пенчо Кунчев е един много красив и изящен филм, който показва човешкото тяло в неговата изключително близка връзка с природата. Двойният фокус между природното и телесното е в основата на този филм, в който пейзажът, клоните или речният поток и рибките оформят телата и лицата на героите. Нестандартните провокации по отношение на традиционните любовни отношения се размиват в естетския подход на режисьора. “Тя” на Светлина Петрова е нито повече, нито по-малко един поетичен любовен акт, вдъхновено нарисуван с молив. “Две хубави очи” на Георги Георгиев е подобно любовно преливане на фигури и лица, макар и нарисувани не така конкретно-телесно, а с усложнен и миниатюризиран орнамент. “Мъжка професия” на Владо Шомов също се върти около мъжко-женските отношения, а “Dolce vita” на Биляна Иванова и Андрей Цветков е вече откровена провокация към пуританските разбирания. Подвижността на формите в тази тотална анимация, която кипи от виталност и сексуална енергия, заразява зрителя и реабилитира сетивността. В тази връзка си струва да се спомене студентският филм “Безпорно” на Мартин Георгиев. Той може да се окачестви като разрушителен за вътрешните табута, тъй като шокиращо и предизвикателно визуализира едни твърде фройдистки метафори, както и буквализираните страхове на героя си. Макар и провокиращ, филмът реализира вече първите си продажби – нещо, с което не всички утвърдени автори могат да се похвалят през последните години. Еротичните и сексуални закачки не са новост в българската анимация, много отпреди “Женитба” (1984) на Слав Бакалов и Румен Петков. Последните години обаче показват, че това е основният център, около който се групират замислите на аниматорите ни. В тяхната интерпретация сексът е жизнен, весел, енергичен, понякога смущаващо откровен или шокиращ, но винаги добре нарисуван и вихрено анимиран. Със съдействието на списание “Кино” – брой 4 2003