По повод на 40 годишния юбилей на “Бояна филм” Людмила Дякова разговаря с изпълнителния директор на студията Евгений Михайлов - Какво трябва да се случи оттук нататък, за да стане “Бояна” една от най-конкурентните филмови фабрики на Балканите и в Източна Европа? - Единственото лекарство е много бърза и успешна приватизация. Ако това не стане скоро, ”Бояна” просто ще отпадне от състезанието. За по-възрастното поколение, което е свързало живота си с работата в Киноцентъра, представата за “Бояна филм” е като за нещо много могъщо, но всъщност това са огромни и трудни за подържане сгради с вече 40 годишна прогнила водопроводна мрежа, с 40 годишни остарели електрически инсталации, с проблеми в инфраструктурата и всичко това се нуждае от много пари, за да бъде подържано и обновено. Цялата техника, включително и тази с която аз съм заснел последния си филм е извън работния процес, с изключение на някои машини в лабораторията. Техниката и технологията са морално и материално остарели.. Всичко, с което се снима модерното кино днес, е друг тип осветление, друг тип камери, друг тип звук. Всичко е различно, дори друг тип проявителни машини трябва да има, за да отговарят на все по-високата чувствителност на лентата. Затова колкото повече се развива технологията, колкото повече се разраства конкуренцията и колкото повече се забавя приватизацията, толкова са по-големи шансовете “Бояна” да изостане. - Не сгъстяваш ли прекалено краските? - Някак бяхме свикнали да мислим за Бояна като за Балканския Холивуд - най-голямата филмова студия на Балканите?! Но когато преди два месеца посетих Букурещ - видях, че това съвсем не е така. Кодак са построили супермодерна лаборатория през 1999г., старата студия “Буфтя” е приватизирана преди три години и са хвърлени много пари за цялостното й обновление. Екипирана е с много сериозна техника, има 5 снимачни павилиона. Наред с нея работи още една частна студия, “Кастел филм”, която е построена от нулата върху една царевична нива, а сега има изградени 6 снимачни павилиона, единият от които е вторият по големина в Европа. Там през 2002 г. е заснет филма “Cold mountain” с Никол Кидман с бюджет от по 130 млн. долара. Само този филм е употребил 300 хиляди метра филмов негатив. За сравнение един български игрален филм със скромния бюджет, на който може да разчита, използва не повече от 20 хиляди метра. В Румъния се снимат филми като “Моделияни” с Анди Гарсия, като “Калас завинаги” на Дзефирели с Фани Ардан в главната роля и много други престижни вискобюджетни продукции. - За нас това не звучи особено окуражаващо. Така погледнато, приватизацията е абсолютно наложителна и би трябвало да стане час по-скоро, но кой може да даде гаранции, че ще се влеят големи инвестиции, че базата ще се обнови и най-вече, че ще се запази предметът на дейност на студията? Познавайки практиката в България, такъв риск реално има. - Много се надявам да няма такъв риск, защото всички усилия на хората, които работим в “Бояна”, са насочени към това, да се намерят и да се привлекат инвеститори, които имат интерес от развиване на филмопроизводството, на филмовия бизнес. Но припомняйки си дискусиите от 5 години насам, виждам, че в България се отнасяме със съмнение, не бързаме да правим нещата, но ако почакаме още малко, ще си останем само със съмненията. Не е много оптимистично, това което казвам, особено като се има пред вид, че през тази година в България са се снимали рекорден брой чужди филми – 25, и едва преди две седмици започнаха снимките на първия български игрален филма за годината: “Откраднати очи” на Радослав Спасов. Снимат се по 4 – 5 продукции едновременно и започват да не достигат хора.В момента е много трудно да се намерят добре подготвени, квалифицирани английски говорящи екипи,за да бъдат ангажирани в чужди продукции. Дори на времето,когато Киноцентърът имаше огромен щат пак не можеха да бъдат обслужвани шест продукции едновременно. По повод на заетостта се наблюдава такъв феномен - с намаляване производството на български филми много колеги режисьори, оператори, сценаристи нямат работа, не се реализират, докато всички от останалите професии в киното – асистенти, реквизитори, гримьори, осветители, декоратори и др. сега имат много повече работа, отколкото дори в най-добрите години за киното ни. Навлезе едно ново поколение от хора, които се занимават с тези професии. Естествено, би било по-добре да има плавно предаване на занаята между поколенията, при някои професии това се случи, но тъжното е, че при режисьорите има един скок, едно пропадане през едно-две поколения. И щафетата не се предаде, тя някъде беше оставена а след време други хора я взеха, но не я поеха “ръка в ръка”. Със съдействието на списание “Кино” – брой 5 2003