Световноизвестният писател Гор Видал получава наградата “U.S. National Book” през 1993 г. за сборника си с есета "United States". Най-новия му сборник с есета, "Palimpsest", бе публикуван през 1995 г. Най-големият му успех обаче идва от 30-те му романа, седем от които са били бестселър номер едно - от "Breckenridge" до "Lincoln". Видал се завръща на екрана след ролята си в партньорство с Джо Пеши във филма "With Honors" (1994, реж. Алек Кешишян) и спечелилото овациите на критиката изпълнение като застаряващия либерален сенатор Брикли Пейст в "Боб Робъртс". Роден през 1925 г. във Военната академия на САЩ "Уест Пойнт", където баща му е бил първият инструктор по авиация, той става придружител на слепия си дядо по майчина линия, легендарния сенатор Томас Гор от Оклахома, като го придружава в Сената и му чете. Видал започва да пише и да публикува творбите си като юноша в Академията “Phillips Exeter”. След завършването си той се записва в армията и участва във Втората Световна Война. Преживяванията му по време на войната са източникът на материала за първия му роман, спечелил одобрението на критиката - "Williwaw", публикуван през 1946 г. Оттогава той е един от най плодовитите и уважавани американски автори, чиито творби са преведени на над 20 езика. През 1982 г. Видал получава наградата на Националното общество на литературните критици за критика с мотивацията, че "е запазил есето живо". Статиите му се появяват редовно през годините в много списания, най-вече в "The New York Review of Books" и в "The Nation". Автор на пиеси, за които е удостоен с редица награди, Видал написва през 1960 "The Best Man", която две години се играе на Бродуей. Филмовата версия (1964, реж. Франклин Шафнър) с участието на Хенри Фонда, по сценарий на самия Видал, печели Наградата на критиката на Фестивала в Кан. Останалите му изяви като сценарист включват "Ben-Hur" (1959, реж. Уилям Уайлър), "I Accuse" (1957, реж. Хосе Ферер), "The Catered Affair" (1956, реж. Ричард Брукс, по пиесата на Пади Чайефски, с Бет Дейвис и Ърнест Боргнайн; дебютът на Видал в киното), "Suddenly Last Summer" (1959, реж. Джоузеф Манкевич, по пиесата на Тенеси Уилямс, с Елизабет Тейлър, Катрин Хепбърн и Монтгомъри Клифт), "Гори ли Париж?", “The Scapegoat” (1959, реж. Робърт Хеймър, с Алек Гинес и Бет Дейвис), “Caligula” (1979, реж. Тинто Брас). В зората на телевизията, когато повечето предавания са се излъчвали на живо, той, заедно с Пади Чайевски и Род Сърлинг създават нова, макар и с кратък живот, художествена форма. Сред многото му пиеси за телевизията е "Visit To A Small Planet", която по-късно е възкресена за две-годишно представяне на Бродуей. "Death of Billy the Kid" на Видал с Пол Нюман в главната роля по-късно се превръща във филма "The Left-Handed Gun" (1958, реж. Артър Пен), а по-късно, през 1989 г. е заснета нова версия за телевизията със заглавие "Gore Vidal's Billy the Kid" (реж. Уилям Греъм), с участието на Вал Килмър. През 1990 г. този филм печели първа награда на Международния кинофестивал в Хюстън. Също за телевизията, бестселърът му "Линкълн" е адаптиран като мини-сериал за NBC (1988, реж. Ламънт Джонсън, със Сам Уотърстън), а самият Видал пише сценария на "Dress Grey" с участието на Алек Болдуин. Заедно с участията в собствените си филми, Видал от време на време се появява и във филми на негови приятели. Федерико Фелини го кани в "Рим", където той играе самия себе си, а Нормън Лиър го кани за участие в шест от епизодите на "Mary Hartman, Mary Hartman". Най-новата роля на Видал е заедно с Доналд Съдърланд в "Заговор в сянка". През февруари 1993 г. авторът се появява на сцената в “Карнеги Хол” заедно с Гал Талезе, Сюзън Зонтаг и Норман Мейлър в единствено благотворително представление на "Дон Жуан в Ада" на “Actors' Studio”. Политиката също не му е чужда: Видал два пъти е бил кандидат за обществен пост: през 1960 г. той се кандидатира за Конгреса в Ню Йорк, а през 1982 г. участва в първичните избори за Сената на Демократическата партия в Калифорния, като става втори от единадесет кандидата. През годините той се превръща и в познато лице на телевизионния екран, в ролята на общественик и социален коментатор.