Лив Улман е е една от най-ярките световни актриси през 60-те и 70-те години на миналия век. Тя става известна благодарение на участието си в знаменитите филми на великия шведски кинорежисьор Ингмар Бергман. Дори известно време (от 1965 до 1969 г.) двамата живеят заедно. Лив Улман е норвежка, която е родена на 16 декември 1939 г. в Токио в семейството на инженер, който често сменя местожителството си, заради проектите в които участва. Ранното детство на Лив преминава в САЩ, но на 7-годишна възраст заедно с майка си се завръща в родната Норвегия, където учи до 17-годишна и напуска училище, за да замине в Лондон, където постъпва в курсове по драматично изкуство. След завръщането си в Норвегия дебютира на театралната сцена. Играла е в националния театър в Осло и в други театри в родината си. За пръв път се появява на екрана през 1957 г. От 1970 получава международно признание, благодарение най-вече на участието си в някои от прочутите филми на гениалния шведски режисьор Ингмар Бергман. Първата й роля под неговата режисура е тази на онемялата актриса Елизабет Фоглер от философската драма “Персона” (1965), където както и в по-късния Бергманов филм “Страст” (1969) е представена дълбока колизия в съзнанието на героинята, преживяваща дълбоко отчуждение от обкръжаващата я среда, както и от самата себе си. Тази линия в творчеството на Лив Улман получава развитие в прекрасните женски образи от шедьоврите на Бергман, като “Шепоти и вик” (1971) и “Лице в лице” (1975). Обаче паралелно актрисата доказва, че може да изпълнява с успех и диаметрално противоположни характери на силни и самоотвержени жени, готови на всякакви жертви за любимия човек. Такива са героините й от “Часът на вълка” (1966), “Срам” (1967), “Змийско яйце” (1977). С безпощаден нравствен максимализъм са белязани образите на Мариане от етапния филм на Бергман “Сцени от един семеен живот” (1972) и на Ева от друг негов шедьовър “Есенна соната”, в който Лив играе редом до знаменитата Ингрид Бергман. Неотдавна Ингмар Бергман засне за шведската телевизия продължение на “Сцените…” под заглавие “Saraband”, в който Лив отново се превъплъщава в образа на Мариане. Няколко години Улман прекарва в САЩ – в Холивуд и Ню Йорк, където с успех играе на Бродуей. През 1970 и 1974 г. я удостояват със званието “най-добра актриса на годината”. В списъка на най-ярките й театрални роли са: Нора в драмата на Хенрик Ибсен “Куклен дом”. От 70-те до 90-те години се снима в много филми на американски и европейски режисьори. Чуждестранният кинорепертоар на актрисата е доста обширен, но неравнозначен: наред с несъмнените художествени постижения, например в епическата дилогия на Ян Троел “Емигранти (1971) и “Заселници” (1972), в комедията на Марио Моничели “Да се надяваме, че ще е момиче” (1985), в психологическата драма на Вилмош Зигмунд “Дългата сянка” (1992), тя се снима и в много редови ленти. Лив Улман е активен обществен деятел (УНИЦЕФ), писател (много интересна е нейната мемоарна книга “Изменения”), режисьор. Първият й опит като кинорежисьор е една новела от канадския филм “Любов” (1982). Десет години по-късно заснема филма “Софи”, а после и “Изповедални беседи” (1996), който е екранизация на автобиографичен роман на Ингмар Бергман. Последният филм, на който тя е режисьор е “Faithless”. Нет Фокус