Ралица Николова Киното като изстрадване на света около нас - това може би е един от аспектите на изказа и изображението на киното, което прави известният документалист Милан Огнянов. Диапазонът на темите на неговите филми е особено богат и разнообразен - от научнопопулярните филми, през филмите-портрети до онези, които третират етнически и социални въпроси. Но независимо за какво говори Милан Огнянов - дали за суровата природа на Хималаите (“Еверест - радост и мъка”, “Опитът за изкачване южната стена на Анапурна”), или за изчезващите “видове” - поетите и морските раци (“Бракувана земя”), за съдбата на ромите, събрала в себе си безкрайността на битието (“Василица”, “Нови светове”, “Циганско лято - разкази за оцеляване”, “Децата на Оркус”), за личността на твореца (“Брат ми Панчо”, “Милчо Левиев - живот в 33/16”), за музиката (“Само джаз”, “Зелената къща”, “Тангото”), или за историята на елекрическото влечуго из софийските улици (“Трамваят - 100 години от живота на София”) - това той прави със стремеж към достигане на пълнотата на живота и пространствата, с хъс, смелост и мъжество. Във филмите му невидимо присъства фигурата на режисьора-наблюдател, който не престава с любов и нескрита любознателност да следва всяко движение и промяна на зримия свят. Като истински изследовател на чудото - живот той прониква с камерата в дълбините на съществуването и човешката същност. Дълбае, за да опознава, изпитва и открива. Вероятно затова като творец Милан Огнянов дава свобода на документалния материал, остава го неомесен, неподправен и автентичен във всяка пора на неговата обвивка и може би затова той започва да говори сам за себе си. Във филма “Не съм затворен кръг”, посветен на един от най-нежните ни и свободни в своята бохемска чувствителност поети - Александър Вутимски, режисьорът създава оригинална артистична структура на разказа, която поглъща, завладява и се превръща в неповторимо преживяване. Много от филмите на Милан Огнянов са оценени и извън България - те му носят награди от Франция и Полша. Със съдействието на списание “Кино” – брой 3 2003