В киното Никълъс Кейдж не е консервативен - "искам да опитам всичко: комедии, трагедии, драми, филми на ужасите ... е порно, не!", казва Кейдж. Важното според него е никога да не се чувстваш удовлетворен от това, което правиш, защото в противен случай ще загубиш професионализма си. Очевидно тази рецепта действа безотказно. Преместването на Кейдж от непретенциозния Ийстсайд в шикозния Уестсайд бележи драстична промяна в траекторията на кариерата му. На фона на предишните му филми: "Момичето от долината", "Да отгледаш Аризона", "Целувка на вампир" и "Диво сърце" ярко се откроява една втора вълна хитове: "Скалата", "Въздушен конвой", "Лице назаем", "Змийски очи", "8 мм", "До краен предел" и "Да изчезнеш за 60 секунди". Самият Кейдж настръхва при едно такова разделение и твърди, че към всичките си роли подхожда с луд ентусиазъм и известно количество риск. Все пак именно това са филмите, които го изстрелват в стратосферата и то в съвсем различни посоки, защото Кейдж има лице с невероятни възможности за "психологически грим". Лице, от което се възползаха най-добрите режисьори - Джон Ву, Брайън де Палма и Мартин Скорсезе. Когато в "Лице назаем" Никълъс Кейдж застана под контрола на вълшебника-режисьор Джон Ву, зрителите за първи път почувстваха как и откровено комерсиалното кино може да вълнува и да постига сериозни етични внушения. Там Никълъс изигра ролята на терориста, успял "да открадне" не само самоличността на ченгето, но работата и семейството му. Зрителите още помнят онази кулминационна сцена, изпълнена с много символика и огледала, която изправи Никълъс Кейдж и Джон Траволта лице в лице. Ефектният сюжет изглеждаше на екрана удивително реалистично, за което принос имаше най-вече Кейдж, споделя Джон Ву. Още повече, че на него му беше предоставена възможност да играе и пародира Траволта. Така Кейдж направи най-забелижителната роля в кариерата си. На свой ред Никълъс споделя: "Когато за първи път видях няколко филма на Джон Ву, това беше като откровение за мен. Този човек превръщаше насилието в балет" - признава Никълъс Кейдж, който стана истинска екшън звезда след кинохитове като "Скалата" и "Въздушен конвой". Следващият път, когато Кейдж даде "лицето си назаем" за успешен "психологически грим", беше за филма на Брайън де Палма - "Змийски очи". С това Кейдж спечели и симпатиите на супермайстора на съспенс-трилъра. При това той веднага забеляза и оцени възможността за развитие и разгръщане на своя герой в интересната и жива тъкан на филма. За един актьор няма нищо по-привлекателно, ако бъдещият екранен персонаж му предостави възможност за многопластово разработване с видим обрат в поведението и характеристиката му. А полицейският детектив Рик Санторо е точно такъв тип герой. Рутинната работа е омърсила душата му, той отдавна е загърбил нормалните човешки скрупули и дори нагло афишира корумпираната си готовност за подкупи и мръсни сделки със "своите клиенти". Сред тях той се чувства като у дома си, няма задръжки и амбиции, освен да ги държи в шах и изцежда периодично полагаемия му се "данък". Само за няколко начални кадъра в първия епизод Никълъс Кейдж буквално с няколко жеста и 2-3 реплики експонира по най-безспорен и четлив начин своя герой. "Който го може, го може!"- възкликва Брайън де Палма по адрес на Никълъс Кейдж. Така работят големите майстори в доброто, професионално кино - ловко и недвусмислено очертават необходимата драматургична ситуация, за да развият върху нея "главния удар" на намеренията си. Никълъс успешно "захапва" този силен сюжетен ход и мигновено преобразява героя си в по-нататъшното трудно разследване по възможно най-убедителния начин. Харесват го или не, зрителите са убедени в едно - неговата "правдоподобност" е неговият "чар". Последното достоверно превъплъщение на Кейдж бе в "До краен предел". В този филм, където сирените не затихват и линейките не спират, Скорсезе облече Кейдж в бяла докторска мантия и му повери ролята на санитар от Бърза помощ. Ако някога сте си мечтали да прекарате поне два - три дена и още толкова нощи нон-стоп с Никълъс Кейдж, то сега е моментът, защото филмът проследява 56 часа от живота на героя му. За съжаление обаче те тотално го водят към психически и емоционален срив. Когато гледате "До краен предел", паралелът с "Шофьор на такси" е неизбежен. Разбира се, има и някои значителни различия, защото Франк /Кейдж/ се различава от Травис Бикъл /Де Ниро/. Той не прелива от гняв и агресия, а търси покой. Той бленува за сън. Освен това Травис мечтае да остане сам, докато Франк иска да бъде с някого, в случая с бившата си съпруга Патриша Аркет, която изпълнява другата главна роля. Но най-вече вместо да убива хората, Франк се опитва да ги спасява. Именно тук, героят на Кейдж излиза с откровението, че "да спасиш нечий живот е като да се влюбиш, все едно спасяваш себе си." Никълъс Ким Копола е роден на 7 януари 1964 в Лонг Бийч, Калифорния. Баща му е професор по литература, а майка му е бивша танцьорка и хореографка. Още като малък Ник израства, заобиколен от цяла плеяда роднини, отличени с Оскар. Дядо му Кармайн Копола е комопозитор, носител на Оскар, леля му Талия Шайър е актриса, номинирана за Оскар, а чичо му е самият Франсис Копола, спечелил не един, а два Оскара / за "Кръстникът" и "Апокалипсис сега"/ Никълъс бил на шест години, когато майка му започнала да получава тежки пристъпи на депресия и влизането й в болница зачестило. Когато станал на 12 години, родителите му се развели и децата били присъдени на бащата. И така мъжката фамилия се отправила към Бевърли Хилс, където имало по-добри възможностите за образование. Бащата на Никълъс бил ерудиран мъж, но джобът му бил извънредно тънък. Затова се налагало да работи и като шофьор на училищния автобус на гимназията в Бевърли Хилс, чийто паркинг бил фрашкан с BMVета. "Това малко ме комплексираше пред момичетата" - споделя Никълъс. /а може би и обяснява сегашната му мания към автомобилите: "В момента съм обсебен от колите. Нещо повече обсесията е почти сексуална./ Малкият Никълъс бил невероятно романтична натура при това силно пристрастена към киното. И докато учителите по математика и физическо се оплаквали, че Ник бил скаран с техните дисциплини, преподавателите му по актьорско майсторство го възхвалявали до небето. Седемнадесетгодишният Ник се сбогувал с училището и веднага тръгнал по прослушвания. Но много скоро осъзнавал, че в Холивуд името Копола е бреме, прекалено тежко за крехките му плещи. "Риск печели, риск губи" решил той и през 1983 променил името си на Никълъс Кейдж в почит към комичния герой Люк Кейдж и авантгардния композитор Джон Кейдж. Самият факт, че името на Кейдж е инспирирано от две маргинални фигури, говори недвусмислено за симпатиите му към аутсайдерите. Може би затова и във всичките си роли той е малко или повече аутсайдер. В "Момичето от долината" той изигра ню уейвъра Ромео, в "Да отгледаш Аризона" беше неудачникът, който дондуркаше бебето, в "Целувка на смъртта" изпълняваше ролята на напомпания гангстер, видяхме го и като екшън звезда в "Скалата" и "Въздушен конвой".Като се има предвид колко силен е афинитетът на Никълъс към отчуждените и криворазбраните, въобще не е странно, че като дете за свой идол е считал Джеймс Дийн, особено превъплъщението му в Кал Траск, блудния син, обявил война на тираничния си баща в "На изток от рая".