Владислав Шпилман е пианист във варшавското радио. Когато германците окупират Полша, той става свидетел на депортирането на семейството си. Успява да се измъкне, дълго време се крие, свързва се със съпротивата и оцелява. Месеците минават и той вече не свири на пиано… Когато се насочи към темата за войната, киното много рядко напомня за необходимостта да се спасят няколко индивида (инженери, мислители, творци) с мисъл за бъдещото възстановяване на културната традиция. Тази грижа – запазена за по-добрата част от човечеството, докато другата е заета с вършенето на злини, – е в основата на новия филм на Роман Полански. “Пианистът” разказва за необикновената съдба на един привидно обикновен човек – роля, изиграна изумително експресивно от Ейдриън Броуди. ПЕРСОНАЖЪТ ПРИВЛИЧА НЯКАКЪВ ФАТАЛИЗЪМ, който го изолира и го прави все по-пасивен. Когато успява да се измъкне от лапите на смъртта, то е най-често, защото някой, късмета или случайността му се притичват на помощ, понякога напук на самия него. Което не означава, че събитията са предначертани от самото начало. Пътят му е изпълнен с изненади и трусове. От формална гледна точка ФИЛМЪТ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА НАТРУПАНИЯ В МИНАЛОТО ОПИТ НА ПОЛАНСКИ, поставени тук в служба на НАЙ-АМБИЦИОЗНАТА И НАЙ-ЛИЧНАТА МУ ТВОРБА. Например, опитът го е научил, че някои истории изискват да не изпускаш нито за миг главния персонаж. Това правило е приложено в случая с безспорна драматична ефикасност. Същевременно РЕЖИСЬОРЪТ РЕДУВА СЪСПЕНСА, С ДОКУМЕНТАЛНИЯ РЕАЛИЗЪМ И С ЕКШЪНА НА УЛИЧНИТЕ СРАЖЕНИЯ ИЛИ ЩУРМОВАНЕТО НА СГРАДИ. При всеки случай, виртуозността на Полански е овладяна от сюжета, който не позволява никаква липса на вкус. Избягвайки всички клопки, режисьорът е зает с целта си за възхвала на изкуството като универсален език: когато Шпилман попада на немски офицер меломан, музиката му притежава много по-убедителна власт от няколкоот немски думи, които смутолевява. Тази ситуация показва, че изкуството е може би единствената човешка дейност, която издига както този, който го изпълнява, така и този, който му се наслаждава. ПИАНИСТЪТ може би не е точно създател, но в качеството си на изпълнител, той прави ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ТВОРЕЦА И СЛУШАТЕЛЯ. ПОЛАНСКИ ИЗПОЛЗВА ИЗКУСТВОТО СИ НА КИНЕМАТОГРАФИСТ, ЗА ДА СВИДЕТЕЛСТВА, УБЕЖДАВА, СПОДЕЛЯ И ОБЕДИНЯВА. С аргументите, които използва, неговият филм “Пианистът” е неопровержим. Нет Фокус