Просветлението и самсара
След тригодишно доброволно отшелничество в уединена пещера, Таши се завръща в будисткия манастир, където живее от петгодишен. Отдаден също като събратята си на духовно усъвършенстване, неочаквано той става жертва на обезпокоителни сексуални пориви. Разстроен от тези нови усещания, младият мъж напуска манастира, за да се върне към света на хората и към кръговрата на живота (самсара)…
След като снима късометражки и режисира доста документални филми за телевизията, индиецът Пан Налин дебютира в игралното кино със “Самсара”. Също както и предишните му творби, този филм третира темата за духовното търсене, обагрена с еротични, религиозни и социални мотиви.
Природата на Ладакх, отдалечен район в Кашмир, придава на филма необикновено измерение в пространството и времето. Кадрите му деликатно излъчват езотеризма на медитацията.
В този почти религиозен контекст Таши, един мистичен монах, се влюбва в красивата Пема. Престъпвайки клетвата си за целомъдрие, той напуска своите, за да изживее съдбата си според самсара.
Неподготвен да се сблъска с примамките на обществото, младежът открива една реалност, населена с капани. Занапред той трябва или да се отдава на изкушенията, ако иска един ден да може да ги управлява, или да се откаже.
За разлика от продукции като “Седем години в Тибет”, “Малкият Буда” и други от този род, Пан Налин не се задоволява просто да ни смае. Той не ни представя един обикновен персонаж, прелъстен и омагьосан от тибетската култура, а поставя в критична ситуация един от най-верните й последователи.
Освободен от всякакви табута, авторът размишлява над привидните добродетели на едно съществуване, пожертвало тялото и душата в името на ценности на прадедите.
Таши, илюстрация на неудовлетворения бунтовен дух, отразява загрижеността на режисьора и пречупва неговата гледна точка към възможния изход от ситуацията - принципът на удоволствието, да, но без да се изпада в излишества.
Пан Налин смесва желания и пречки, еуфория и реалност, демонстрирайки, че крайната цел на духовността не остава изолирана под знака на традициите.
Работата, солидарността, отношенията мъж-жена в ежедневния живот, последователно се явяват ключовете на неговото търсене на просветление. Любовните сцени са особено омагьосващи и отделни моменти добиват смисъл на символично познание.
Те подемат една двойна мистерия, едновременно духовна и материална и успокояват потребността да се отнасяш еднакво към вярата и към страстта, защото липсата на равновесие може да доведе всяко създание до гибел.
“Самсара” ни учи да живеем с угризенията, а не със съжаленията си, защото всички ние рано или късно се оказваме водени от своите желания.
Нет Фокус