История на проекта Макар че е една от най-завладяващите пиеси на Шекспир, противоречивия характер на пиесата винаги са осуетявали многобройните опити на продуценти и режисьори да я пресъздадат на голям екран. Дори Орсън Уелс, който е един от първите опитал се да филмира “Венецианският търговец” е принуден да се откаже поради амбициозността на проекта. Продуцентът Навиди коментира “никой не е заснемал тази пиеса на кино филм. Мисля че публиката ще бъде много заинтригувана най-малкото защото това е единствената не-филмирана до момента значима Шекспирова творба.” “Години след първоначалното ми идея срещнах Майкъл Радфорд в Лос Анджелис и понеже винаги съм искал да работя с него предложих му “Венецианският търговец”. Той каза, че е заинтригуван, но никога не е снимал Шекспир, а аз му казах, че това е още по-добре.” Когато Радфорд и продуцентите Навиди и Брокоу обсъждат подхода към филма, единодушно решават, че най-добре би било да се постигне правилния баланс между драматичния и комедийния заряд на пиесата, но най-важната задача е да се намери актьорът, който може да пресъздаде централния образ на Шайлок, един от най-прочутите Шекспирови персонажи. Тогава Брокоу предлага Ал Пачино, с който в момента снимал “Ангели в Америка”. Ал Пачино от своя страна веднага проявил силен интерес към ролята, в качеството й на предизвикателство, с което малцина актьори могат да се справят. Кастинг С присъединяването на Ал Пачино към проекта, интереса за участие от страна на други актьори също нараства. Но продуцентите на филма осъзнават, че подбора на останалите роли е не по-малко важен, защото от една страна те трябва да са достатъчно популярни имена, за да не бъде филма, просто още една Шекспирова адаптация, но в същото време трябва да са невероятно талантливи актьори, които ще се чувстват комфортно боравейки с думите на великия бард. Като противовес на експанзивната роля на Шайлок, за ролята на Антонио е избран Джеръми Айрънс. Радфорд коментира: “Джеръми е не просто велик Шекспиров актьор, той е велик филмов актьор. Мисля че щях да се разстроя много ако той не беше приел ролята, просто защото той е перфектен за нея.” От своя страна Джеръми Айрънс нямал никакви колебания за ролята: “С Майк бяхме обсъждали много проекти в миналото, но нищо не се беше получавало. А и познавам Ал Пачино и макар да не бях работил с него, съм голям почитател на това, което прави. Освен това винаги е много приятно да участваш във филм по Шекспир, той е най-великият разказвач на човешките емоции. Така че изборът ми не беше никак сложен.” Що се отнася до ролята на Порша, изборът тук е бил решаващ, защото тя е един от централните персонажи в пиесата, като дори нейните реплики са повече от тези на Шайлок. След изтощителен кастинг напомнящ търсенето на Скарлет О’Хара се стига до безпрецедентния факт ролята да бъде дадена на почти безизвестната американска актриса Лин Колинс, която първоначално се явила за прослушване за второстепенна роля във продукцията Майкъл Радфорд не пести похвалите си за нея. “Тя е просто невероятна! За мен тя е най-добрата Шекспирова актриса на своето поколение!” В пълна противоположност на изтощителното търсене на актриса за ролята на Порша, ролята на Басанио е била ясна почти от самото начало. Продуцентът Брокоу си спомня “Джо Файнс беше първият ни и единствен избор за Басанио и още от първия ден на репетициите той пресъздаде образът със всичко нюанси и детайли, за които можехме да мечтаем”. Визията и емоциите Популярността на Шекспировите пиеси е довела до многобройни екранизации, всяка от които има своя специфичен визуален облик- от класическия “Хамлет” на Кенет Брана, до модерният “Ромео и Жулиета” на Бъз Лурман. Екипът на “Венецианският търговец” обаче има своята концепция за уникална визия на новия филм. Навиди споделя “говорих с Майкъл Радфорд по въпроса и той каза, че не иска да залита в прекомерното модернизиране на филма. Затова решихме да пресъздадем автентичната атмосфера на Венеция от 16 век, така както бихте я видели ако наблюдавате ренесансови картини, като модернизирането идва от самия начин, по който е поднесен текста и как са вплетени отделни детайли от дизайна на продукцията” Майкъл Радфорд казва. “Исках да направя така, че да може да се усети мириса и полъха на епохата. Не исках напудрени актьори, които се разхождат в стегнати и стерилни костюми”. Един от ключовите моменти за постигането на тази уникална визия на филма е привличането на оператора Беноа Делом. Кари Брокоу коментира “невероятно е как той успя да създаде картина, която е едновременно пищна като картина и в същото време абсолютно натуралистична. Във всеки кадър име невероятна дълбочина и игра със светлосенки. Съществена част от филма е заснета със ръчна камера, което дава живот и непосредственост на самата история, защото повечето исторически филми са заснети по един прекалено изкуствен и някак отчуждаващ маниер.” Продуцентът Джейсън Пиет обобщава “ако се отпечата които и да е кадър от филма, човек би помислил че гледа картина!” Ал Пачино е поразен от работата на Делом. “Нещото, на което наистина се възхищавам е, че като гледаш филма през цялото време се усещаш пренесен в 1596 година. Начина, по който той е нарисувал филма е просто зашеметяващ!” “Беноа е създал една мистериозна, мрачна и секси атмосфера на Венеция”, отбелязва Джоузеф Файнс. Филмът не е бляскав, светъл и красив, а мрачен, загадъчен и секси.” Не по-малка роля в създаването на уникалния облик на филма има талантливия дизайнер на костюмите Сами Шелдън, която е работила по филми като “Гладиатор” и “Приказки от Кентърбъри”. Тя споделя “по това време костюмите в Англия са много тежки и геометрични, но във Венеция всичко е много по-меко и секси- типичен ренесансов стил. Ние взехме това, като в същото време се опитахме максимално да засилим реализма и функционалността на дрехите.” “Реализъм” е ключовата дума за подхода на Радфорд към филма и това е отразено не само във визуалния му облик, но и в пресъздаването на самите герои. Основната грижа на Радфорд е всяка реплика да бъде естествена и функционална, тоест да има реален разговор, а не просто Шекспирова оратория. “В един момент се получи съвсем реален разговор между реални хора”, споделя Лин Колинс. “Все едно не говорехме в рима, наистина се получи невероятно!” Ал Пачино добавя “този филма се опитва да направи нещо много амбициозно- да остане верен на духа и периода на филма, да използва същия текст, но да го поднесе по един прекрасен и съвременен начин, който да направи цялата история, много по-реална и близка до хората.” Джоузеф Файнс обобщава “мисля че хората не искат просто някой, който им говори прекрасни, но неразбираеми неща на Шекспиров английски, а да разберат мотивите на тези герои и какво ги кара да постъпват така.” Деликатни теми във “Венецианският търговец” “Това е любовна история, в която обаче има много хумор, а освен това и силен драматизъм, когато се разглеждат теми като дискриминация, предразсъдъци и отмъщение. Да балансираш всички тези нюанси е голямо предизвикателство”, казва продуцентът Кари Брокоу. Именно поради тази причина “Венецианският търговец” до момента е била единствената пиеса на Шекспир, по която не е направена мащабна филмова адаптация. Самият Ал Пачино е имал притеснения относно един от основните предразсъдъци свързани с пиесата. “Винаги съм чувствал, че в пиесата има момент на анти-семитизъм, който е актуален и в съвременния свят. Поради тази причина винаги съм имал смесени чувства към точно това произведение на Шекспир. Но когато започнах дая чета задълбочено установих, паралелите, които могат да се направят с обстановката в момента, в центъра на които седи един човек, подлаган на дискриминация, в резултат на което, той реагира прекомерно силно. А това е нещо, което може да се случи на всеки.” Брокоу се съгласява “това е пиеса, която се занимава с анти-семитизъм, но самата тя не е анти-семитска. Самият Шайлок е образ, с който всеки може да се съпостави. Ние разбираме неговата болка, мъка и желание за отмъщение.” Лин Колинс смята, че дълбочината на Шекспировия материал, никога не може да се разглежда само през призмата на расизма. “Това което аз искам хората да запомнят от филма е темата за човешката прошка и как ние можем да надраснем себе си и предразсъдъците си и различията си. Тук няма разделение между християни и евреи, а просто различни хора.” Друг деликатен аспект от “Венецианският търговец” са отношенията между Антонио и Басанио, които режисьорът Майкъл Радфорд искал да покаже открито, но без да ги превръща във фокус на специално внимание. Радфорд казва “доста обсъждахме еротичните нюанси в отношенията между двамата и решихме, че макар и маниерът на писане между на Шекспир да е твърде двусмислен, със сигурност може да се каже, че между Антонио и Басанио има много силни чувства, които могат да се нарекат любов. Дали тя е била само платоническа или не, никой не може да знае.” Джоузеф Файнс добавя “според мен в днешно време ние сме прекалено обременени със сексуалността си. В Елизабетианската епоха нещата са били съвсем различни и затова пиесата по същество е любовна история във всичките и аспект и може да бъде интерпретирана по много начини. Сър Джеръми Айрънс добавя “смята, че наистина сме твърде двустранно ограничени в нашите разбирания за сексуалност. По времето на Елизабет мъжкото дружба е била висша форма на приятелство. И то по един странен бащино-синовен начин, когато един по-зрял мъж взима под крилото си, сприятелява се и дори може да се влюби платонично в по-млад мъж и да се грижи за него, докато дойде момента той да се ожени и създаде свое семейство.” Актьорите за техните герои Ал Пачино за Шайлок “Първоначалната ми идея за него беше за един депресиран човек, които е изгубил жена си, но е на такъв етап от живота си, когато е постигнал сериозна увереност в себе си и в работата си, но това не притъпява загубата на жена му, а и в същото време той усеща, че и дъщеря му се изплъзва от живота му. Оттук идва и неговата изолация, която се подсилва и от факта, че като евреин във Венеция, той живее в отделено гето. Човек разбира, че той е жертва и наистина е преживял много, а той не може да остави лошите неща да отминат с времето и ги тай в себе си. Затова когато настъпва подходящият момент за отмъщение чрез желанието му за отрязване на парче от плътта на Антонио, той сякаш казва “Престанете! Не можете да ни заплювате само защото имаме различна вяра, ние сме хора като вас!” Колкото и налудничаво да звучи, за него това има смисъл, защото цялата репресия, на която е бил подлаган толкова години изведнъж го завладява. Но най-важният въпрос, който остава е щеше ли наистина да отреже плътта на Антонио?” Джеръми Айрънс за Антонио “Антонио е човек, който почти изцяло е подчинил личния си живот на кариерата си, затова и той е един от най-преуспелите мъже на Венеция. Но като повечето подобни хора, в един момент той открива, че богатството не му носи желаното щастие и радост, които той намира в компанията на Басанио, който от своя страна е всичко, което Антонио би желал да бъде. Така между тях възниква тази връзка на бащино-синовно покровителство и затова Антонио, който малко или много е в залеза на живота си казва “добре, това е ситуация, от която не мога да се измъкна, но ще го направя заради моя приятел и така ще направя нещо благородно, чрез което да живея и в смъртта си.” Джоузеф Файнс за Басанио “Басанио е много интерес. Вероятно е опортюнист, който се възползва от симпатиите на Антонио. Той е от благороднически произход, но безбройните му гуляи са пропилели почти всичко и затова той взима безбройни заеми от Антонио, който той обича като свой баща, но е наясно, че от другата страна чувствата са много по-дълбоки и силни. Една от основните линии във филма е житейското пътуване на Басанио, който трябва да разбере смисъла на любовта и прошката. Освен това имаме доста странен триъгълник между Антонио, Басанио и Порша. Антонио определено обожава Басанио и е готов да задоволи всеки негов каприз, дори да финансира похода му за спечелването на ръката на Порша, която Басанио първоначално набелязва вероятно и заради богатата й зестра. В течение на пиесата Порша и Басанио трябва да се опознаят такива каквито са наистина и тогава става така, че трима са много и един от тях трябва да си отиде.” Лин Колинс за Порша “Тя е младо момиче в началото. В тези времена жените от нейния ранг са били отглеждани като в саксия и тя дори не познава града, в който живее. И в един точно определен момент в съда, тя трябва много бързо да съзрее. Тя е считана за най-интелигентната и интересна Шекспирова героиня и наистина е трудно да се съчетае тази интелигентност с толкова невинност. Все едно за да порасне и да стане истинска жена, тя трябва първо да стане мъж, за да извоюва силата си. И наистина накрая тя успява да манипулира всички, дори да си играе с мъжа, който обича.” За актьорите Ал Пачино Шайлок Ал Пачино е номиниран 8 пъти за “Оскар” за филми като “Кръстникът 1 и 2”, “Серпико”, “Гленгъри Глен Рос”, “Дик Трейси” и “Усещане за жена”, за който печели заветната статуетка. Миналата година беше удостоен със “Златен глобус” за ТВ адаптацията “Ангели в Америка”. През 2002 участва във филмите “Опасно безсъние” и “Симон”. През 1999 играе в “Вътрешен човек” Сред останалите му филми са “Адвокат на дявола”, “Франки и Джони”, “Море от любов”, “Жега”, “Пътят на Карлито” и много други. Джеръми Айрънс Антонио След невероятно успешна театрална и телевизионна кариера, в родната Англия, кулминирала в “Завръщане в Брайдсхед”, Джеръми Айрънс превзема и Холивуд с филми като “Жената на френския лейтенант” с Мерил Стрийп, “Мисията” с Робърт Де Ниро, “Предателство” на Харолд Пинтер. През 1990 печели “Оскар” и “Златен глобус” за “Иронии на съдбата” с Глен Клоуз. Следват “Къща на духовете” на Биле Огуст, “Кафка” на Стивън Содърбърг, “Мадам Бътерфлай” на Дейвид Кроненбърг, “Открадната красота” на Бернардо Бертолучи, “Китайска кутия” на Уейн Уанг, “Лолита” на Ейдриън Лайн, “Да бъдеш Джулия” на Ищван Сабо”, “Небесно царство” на Ридли Скот и много други. Джоузеф Файнс Басанио След успешна театрална кариера Джоузеф Файнс привлича световно внимание със невероятно успешния “Влюбеният Шекспир” на Джон Мадън. В същата година партнира на Кейт Бланчет в “Елизабет”. Следват “Враг пред портата” на Жан-Жак Ано, “Прах” на Милчо Манчевски, “Убивай ме нежно” и “Лутер”. Лин Колинс Порша Колинс е опитна Шекспирова театрална актриса, която дебютира в киното през 2004 с поддържащи роли в “50 първи срещи” и “От 13 на 30”. Но истинският й пробив идва с “Венецианският търговец”, за който е номинирана за “Златен сателит”. Предстои да я видим в “Il mare”, където партнира на Киану Рийвс и Сандра Бълок. За създателите на филма Майкъл Радфорд Режисьор и сценарист Още един от първите му филми “1984”, екранизация по култовата книга на Джордж Оруел, с Ричард Бъртън, му носи награда БАФТА за най-добър филм и много международни награди. Най-големият му успех е италианският филм “Пощальонът”, който печели 5 номинации “Оскар”, включително и за режисьор и сценарий и печели 35 международни награди, включително БАФТА за режисьор и чуждестранен филм. Кари Брокоу Продуцент Брокоу е продуцирал филми като наградения с “Оскар” “Реставрация”, тв филма “Ангели в Америка” с Ал Пачино и Мерил Стрийп, спечелил множество награди “Златен глобус” и “Еми” и наградения с “Оскар” “Отблизо” с Джулия Робъртс, Джуд Лоу, Клайв Оуен и Натали Портман. Беноа Делом Оператор Беноа Делом е номиниран за “Сезар” за филма “Артемизия”. Делом е работил по филми като WITH OR WITHOUT YOU на Майкъл Уинтърботъм, “Загуба на сексуална невинност” на Майкъл Фигис, THE WINSLOW BOY на Дейвид Мамет и други. Бруно Рубео Дизайнер продукция Е работил с режисьори като Оливър Стоун за “Роден на 4 юли” и “Взвод” и Тайлър Хакфорд за “Адвокат на дявола” и “Доказано жив”. Рубео е номиниран за “Оскар” за “Да возиш мис Дейзи” на Брус Бересфорд” Сами Шелдън Костюми Е номинирана за БАФТА както за “Венецианският търговец” така и преди това за “Приказки от Кентърбъри”. През 2005 работи и по костюмите за “Пътеводител на галактическия стопаджия”, а преди това е работила по “Гладиатор” и “Блек хоук” Ан Бюканън Грим и прически Бюканън в номинирана за “Оскар” и БАФТА за “Сянката на вампира”. Сред другите и филми са “Четири сватби и едно погребение”, “Прах” и “Убивай ме нежно”.