Антон Горчев
Anton Gorchev
Биография
Актьор, който щеше да остане завинаги в паметта на българите дори и ако беше изиграл една-единствена роля в киното – тази на Караиван от „Козият рог” на Методи Андонов.
Детската мечта на роденият в София Антон е да стане летец. Не се осъществява заради прекарана туберколоза. За театъра го открива легендарният Константин Кисимов. Не го приемат от първия път заради „несъответствие между фигура и глас” (Кръстю Мирски го къса, защото мощният му глас не съответства на детското му лице), но Антон се подготвя упорито и от втория опит вече е вътре – в класа на Методи Андонов и Стефан Сърчаджиев. Във ВИТИЗ попада в компанията на Йордан Матев. Заедно обикалят кръчмите, но не пропускат и представленията.
След завършването през 1963 г. постъпва на работа първо трупата на Варненския театър, а през 1965 - в Пловдивския театър. Там се запознава с бъдещата си съпруга, актрисата Соня Маркова (1944-2010). Връщат се заедно в София през 1971 г. и Антон започва работа като щатен киноактьор в Киноцентър, Бояна.
Междувременно гастролира по сцените на софийските театри със запомнящи се роли: Чацки в „От ума си тегли” на Грибоедов, Петручио в „Укротяване на опърничавата”, Бернардо в „Уестсайдска история” на Бърнстейн, Меки Ножа в „Опера за три гроша” от Брехт. През 1973 г. постъпва в трупата на Драматичен театър „София” и е звезда в едно от най-играните представления - „Човекоядката” от Иван Радоев.
През този период лицето му става все по-търсено и в киното и няколко поколения зрители ще го запомнят предимно като киноактьор от от ролите му ”Козият рог” (1972), „Татул” (1972), „Иван Кондарев” (1975), „Сватбите на Йоан Асен” (1975), „Осмият”, „Голямата скука” (1973), „Буна” (1975), „Язовецът" (1981), „Горе на черешата” (1982), „Бяла магия” (1988).
През последните десетина години от живота си човекът, изпълнил ролята на баща, готов да пожертва щастието на дъщеря си, за да отмъсти, беше почти забравен от театъра и киното. Звездата от „Козият рог” и „Иван Кондарев” издъхва на 19 юни 2000 г.
„Той не можеше да вирее в жестокия днешен свят и вероятно е мислел за края като за спасение”, коментираха негови колеги и приятели.
Антон Горчев изиграва 80 роли на сцената и 60 на екрана. В разцвета на силите си, в продължение на три години не получава роли, а месеци, преди да се пенсионира, е съкратен от театър „София”. Горчев е изоставен, няма ги приятелите, компанията, веселбата, мъчително е и безпаричието, недохранването. Последната му роля е на Куцар в „Албена” от Йовков в Смолянския театър. За да се прехранва, заедно със съпругата си Соня Маркова пребоядисва старата кола и я превръща в такси. Освен като таксиджия, продава цветя, хваща се на работа и по строежите; моли се за чаша ракия и кутия цигари...
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}