Младен Киселов | Кино.dir.bg

Биография

Младен Киселов е роден на 11 юни, 1943 в град Русе. Баща му Илия е директор и драматург на Русенския театър, а майка му Мария е помощник режисьор в операта. „Те бяха театрали по дух и професия”, казва за тях синът им. От дете бъдещият режисьор познава известните и големи имена в българския театър и кино – Николай Бинев, Домна Ганева, Любомир Шарланджиев, Невена Коканова, Вили Цанков, Леон Даниел и други. Заедно с родителите му, те изиграват съществена роля за събуждането на интереса му към изкуството. В края на 50-те години Леон Даниел поставя в Русенския театър пиесата „Неспокойни дни” на Борис Илиев. Творбата е нечувано смела за края на 50-те години – в нея са разказва за проблемите на един селянин, предизвикани от насилствената колективизация. В резултат директорът на театъра, Илия Киселов е уволнен и заставен да напусне Русе. Намира си работа като драматург в Толбухин (Добрич), но от преживените тревоги се разболява и няколко месеца по-късно умира на 46 години. „Баща ми и Леон Даниел”, разказва Киселов, „ми дадоха първия в живота ми урок по лично достойнство и правене на социално остър театър. Оттогава знам – не е ли остро едно представление и не се ли занимава с достойнството на човека – някак си не го имам за съвсем истински театър”. През 1963 Киселов е приет във ВИТИЗ и започвада учи режисура във класа на Стeфан Сърчаджиев. Година по-късно е обявен конкурс за режисура в Москва. Киселов го печели и заминава за Москва, където има късмета да учи при един от най-големите театрални педагози в света – Анатолий Ефрос. През 1968, след като е завършил с отличен успех образовението си – и още по-важно, след като е видял как някои театрални представления се превръщат в политически събития и са спрени от властите, Киселов и се завръща в България. След две години разпределение в Кърджали и една година в Бургас, през 1971 е поканен за режисьор в Младежкия театър в София. Киселов работи едновременно и като гост-режисьор с трупите на театър „София” и „Сълза и смях”. От 1977 до 1983 е режисьор и главен художествен ръководител на Сатиричния театър, а от 1983 до 1991 поставя на сцената на Народния театър. Сред постановките му от това време, превърнали се в истински събития от театралния живот са „Сако от велур” на Станислав Стратиев, „Лазарица”, „Опит за летене” и „Образ и подобие” на Радичков, „Дон Жуан” на Молиер, „Бресткият мир” на Шатров и „Сън” на Иван Радоев. От 1991 година, когато е поканен в САЩ, за да постави „Опит за летене” режисьорът работи, живее и преподва в САЩ – в театралния факултет на Университета „Карнеги Мелон”, в Питсбърг, Пенсилвания. През 2001 и през 2005 отново беше в България и направи постановките „Есенна соната” (с един от най-васовите кастинти в историята на българския театър) и „Веселите разплюеви дни” по пиеси на руския драматург Сухово-Кобилин, чиято премиера се състоя през януари 2006. Нет Фокус

Филмография