Майкъл Гамбън
Michael Gambon
Биография
Майкъл Гамбън се ражда в Дъблин по време на Втората световна война. Като инженер баща му решева да си търси работа във възстановяването на Лондон и така петгодишният Майкъл, заедно с майка си, която е шивачка, се преместват в Лондон. Без момчето да знае, баща му е подал документи, с които Майкъл става британски гражданин – стъпка, благодарение на която по-късно ще има възможността да получи рицарска степен за заслугите си към британския театър и кино. (Въпреки че според решение от 1981, всеки, роден в Ирландия през 1949, може да стане британски гражданин веднага при условие, че е живял в Обединеното кралство 5 години).
Отгледан в строга религиозна среда, Майкъл посещава католическото училище „Св. Алойзии” в Съмърстаун. След това продължава образованието си в колежа „Св. Алойзий” в Лондон (сред училите там е и Питър Селърс). Учи известно време и в училище в Кент, преди на 15 години да напусне без квалификация и да стане чирак в машинен цех. Но на 19 Майкъл вече е запленен от театъра. След кратък престой в театър „Шафтсбъри”, актьорът се присъединява към трупата „Юнити” в Кингс Крос. Но междувременно продължава да работи като техник. Пет години по-късно подава молба за постъпване в дъблинския театър „Гейт”. Молбата му е придружена от автобиография, описваща богата и напълно измислена театрална кариера. Това се оказва достатъчно, за да го приемат.
Вече като професионален актьор, Гамбън дебютира на британска сцена през 1962 в постановката на „Отело” в ролята "втори джентълмен". През 1963 е избран лично от сър Лорънс Оливие да се включи в Кралската национална театрална компания, заедно с Маги Смит, Никъл Уилямсън и други новодошли като Лин Редгрейв. Театърът първоначално играе на сцената на „Олд Вик”, първата му постановка е „Хамлет” под режисурата на Оливие, с Питър O'Тул. За четири години Гамбън играе в много постановки на Националния театър, сред които „Много шум за нищо”, „Розенкранц и Гилденщерн са мъртви” на Том Стопард, и работи с гостуващи режисьори като Ноел Кауърд и Франко Зефирели.
Дебютът на Гамбън в киното е през 1965 в „Отело” на Лорънс Оливие. По това време той играе романтично-героични герои, като например в телевизионния сериал на Би Би Си от началото на 70-те - „The Borderers”, в който е размахващия сабя Гевин Кер. В резултат през 1970 Гамбън е поканен от продуцента на Джеймс Бонд, Чъби Броколи, да се яви на пробни снимки, за да замести отказалия се Джордж Лейзънби. Все пак с годините грубите му черти скоро го превръщат в характерен актьор, а широката популярност идва чак с ролята му в „Пеещият детектив” на Денис Потър (1986). Дори и след този успех, за който актьорът печели наградата на Британската киноакадемия, кариерата му е непостоянна, като наред с големи хитове като „Готвачът, крадецът, жена му и нейният любовник”, в който играе и Хелън Мирън, се срещат и филми, които не са оставили спомен.
През 1992 той играе психопатичния генерал в „Играчки” на Бепри Левинсън и прочутия инспектор Мегре; адаптацията е на ITV по поредицата на Жорж Сименон. Снима се в ролята на Фьодор Достоевски в „The Gambler” (1997) на унгарския режисьор Карой Мак, който разказва за написването на едноименната новела на великия руски писател – „Играчът”.
През последните години, с филми като „Dancing at Lughnasa” (1998) и „Плънкет и Маклийн” (1998), с участията в ТВ продукции като сериала „Wives and Daughters” (1999), за който отново спечели награда на Британската киноакадемия), и направената специално за телевизията адаптация по „Endgame” на Самюъл Бекет (2001) и „Perfect Strangers” (2001), се разкри комедийният талант на актьора. През 2004 Гамбън се появи в 5 филма, сред които необичайната комедия на Уес Андерсън „Морски живот със Стив Зису”; британския гангстерски филм „Лейър кейк”, драмата „Да бъдеш Джулия” и CGI екшън фентъзито „Sky Captain and the World of Tomorrow”.
Но може би най-забележителната му роля през 2004 бе тази на Албус Дъмбълдор, директорът на училището „Хогуартс” в третата част на поредицата по книгите на Дж. К. Роулинг, „Хари Потър и затворникът от Азкабан”. Гамбън наследи ролята от починалия ирландски актьор Ричард Харис (който също е играл Мегре в телевизията, четири години преди Гамбън да се превъплъти в детектива). Гамбън повтори ролята на Дъмбълдор в „Хари Потър и огненият бокал”, чиято премиера бе през ноември 2005. Той ще се завърне в същия образ и в петия филм „Хари Потър и Орденът на Феникса” през 2007. Гамбън си признава, че не е чел книгите за Хари Потър и затова не се притеснява от промените, които налага филмовата адаптация на литературния първоизточник.
Нет Фокус
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}