Биография

Полският актьор, режисьор и преподавател Ян Енглерт е роден на 11 май 1943 г. във Варшава. През 1964 година завършва Държавното висше театрално училище в полската столица. От същата година до 1981 е в трупата на Съвременния театър във Варшава. През 1981 г. преминава на работа в столичния Полски театър, където остава до 1994 г. През същата година преминава в актьорската трупа на Народния театър, на който след 2002 г. е художествен ръководител. Енглерт е известен в Полша педагог по актьорско майсторство. През по-голямата част от 80-те години е декан на актьорския факултет в Държавното висше театрално училище, а от 1987 до 1993 г., след това между 1996 и 2002 г., е ректор на това висше училище. Междувременно си сътрудничи и с други театри, като печели многобройни театрални награди, в това число „Златна маска” (1996), осем приза от международни театрални фестивали в различни страни за изпълнение на главни и второстепенни роли, и разбира се, награди от полските театрални фестивали (Ополе '1985, Вроцлав '1988, Ополе '1993 и др.). През 1978 година Енглерт дебютира и в качеството на театрален режисьор. До днес е поставил 26 спектактакъла. Макар и големите награди актьорът да получава предимно за ролите си в театъра, той се снима активно и в киното и е участвал в повече от 80 филма, сериали и ТВ продукции. След най-популярните в филми, в които е играл, са "Колумб" - първият филм за Варшавското въстание, пет части, през 1971 г., „Залог, по-голям от живота", „Тази любов трябва да умре", „Перла в короната", „Солта на черната земя"... Ян Енглерт е много добре известен и на българската публика, като изпълнител на главната мъжка роля (на отец Рикардо Леон Ередия и Санта Крус) в българския филм "Осъдени души" (1975 г.), по едноименния роман на Димитър Димов. За тази роля получава единствената международна награда във филмовата си кариера. Актьорът има изключителен сантимент към България и признава, че никога не е получавал толкова писма в Полша, колкото са били от България след филма "Осъдени души". Енглерт е на мнение, че заслугата за изпълнението му е на Въло Радев, „който ме държеше както добър ездач сдържа коня. И не ми позволяваше да се отклонявам, не ми позволяваше много да играя. Сдържаност, сдържаност - помня тези негови думи”, разказва Ян Енглерт. Нет Фокус