Джим Кери
Jim Carrey
Биография
Джим Кери е роден на 17 януари 1962 г. в живописното градче Аврора (Онтарио, Канада). Той е най-малкият от четирите деца в семейството. Неговият баща Пърси Кери е кръвно свързан с шоубизнеса. Свири на саксофон в една група в Торонто. Но след като се оженва за майката на Джим - Кей, се залавя със счетоводство. Никога обаче не изгубва интереса си към шоубизнеса. Всички били убедени, че най-малкият член на фамилията е наследил комическия ген именно от баща си, който имал нещастието да загуби работата си на инспектор в една компания в Бърлингтон, Онтарио. Не успява да си намери друга и на 42 години остава безработен. Тогава Джим е едва 13-годишен. Скоро бащата става пазач в една фабрика в промишления район на град Скарбъро. Но според договора цялото семейство трябвало да работи в нея, ако иска да има покрив над главата си. От малък Джим мечтае да стане комик и баща му се опитва да му помогне в това начинание. Бил едва на петнайсет, когато той го води в един комедиен клуб в Торонто. Там малчуганът изпълнява пародиен номер, кото написали съвместно. Първото му появяване на сцена обаче е провал, който можеше и да се окаже фатален за бъдещето му на актьор, ако не го подкрепя баща му. Той продължава да поощрява надеждите на сина си , успокоявайки го, че никой не може да се хареса на всички. В продължение на 2 години Джим работи над себе си, а неговото семейство е аудиторията, пред която тества измислените гегове. Когато отново се връща в същия клуб в Торонто, вече го приемат с отворени обятия. Скоро става известен в Канада и решава да завладее Холивуд. Тогава е едва 19-годишен… Успехът не закъснява и в Лос Анжелис, където бързо спечелва популярност в клубовете. През 1984 г. неговите невероятни пародии го правят толкова известен, че списание "People" го провъзгласява за номер 1 сред младите американски комици. Майката на Джим умира през 1991 г. без да успее да види истинския триумф на своя син в киното. След нейната смърт Пърси също се поболява. Според семейството, той умира от разбито от мъка сърце. Последните му години са помрачени от болестта на Алцхаймер и рак на белите дробове. Преди смъртта си е само бледа сянка на онзи дяволски духовит човек, който толкова упорства, за да може синът му да успее на актьорското поприще. Джим Кери дебютира в киното през 1982 г. във филма "All in Good Taste”. После се снима в “Игра на криеница” (Finders Keepers, 1984), поставен от американеца Ричард Лестър, който впоследствие доразвива в Англия комедийния стил “слапстик” (буквално - ритници и шамари) и след десет години печели международна слава. И всичко това, само защото оценява възвръщащия се интерес на масовата публика към екстравагантната комедия на положенията, ексцентризма и клоунадата. Благодарение на таланта и пословичното си трудолюбие Джим Кери постепенно започва да се появява и в други продукции. Скоро става толкова популярен с гуменото си лице, което може да прави най-невероятни гримаси, че филм като "Айс Вентура - зоодетектив” (Ace Ventura: Pet Detective, 1994) залага единствено на това. И печели зрителските симпатии. През 1994 г. излизат още филмите "Маска" (The Mask) и от "От глупав, по-глупав” (Dumb and Dumber), а през следващата - "Батман завинаги" (Batman Forever). На практика 1994-а се оказва най-успешната в кариерата на актьора. За участието си в ексцентричния "Айс Вентура” получава само 700 000 долара, но огромния успех на този филм и особено на “Маска” рязко вдигат ставката на новоизгрялата звезда. И още за следващия си филм “От глупав по-глупав” получава $ 7 млн., а за участието в “Кабелджията” (The Cable Guy, 1996). подписва безпрецедентен контракт за 20 млн. През 1997 г. излиза “Лъжльото”, донесъл над $ 180 млн. приходи. За трудолюбието на Кери в Холивуд се носят легенди. То дори вече плаши тези, на които им предстои да работят с него. Така например, той е винаги готов да снима по стотици дубли за всеки епизод. И даже когато операторът и режисьорът се надпреварват да му крещят, че заснетата сцена се е получила още преди десет дубъла, Джим не спира да прави нови и нови, докато достигне съвършенството, както той го разбира. Странно е, че първата си голяма награда – “Златен глобус” - получава за най-добро изпълнение не на комедийна, а на драматична роля в “Шоуто на Труман”. По-късно за трагикомичното си изпълнение в “Човек от луната” на Милош Форман е отличен и със “Златен глобус” за най-добро комедийно изпълнение. Мнозина не харесват хумора на Джим Кери. Наричат го “животински”, “тъп”, “идиотски” и дори се възмущават от вулгарното му поведение в някои сцени. Но ексцентричният актьор е продължител на една от най-интересните линии в американската кинокомедия – тази на чудатите братя Маркс с техния груб и недодялан на пръв поглед хумор. Джим е донякъде като Харпо, този завършен олигофрен, лишен от всякакъв здрав разум, вечно тичащ със своята арфа. Дълбоко в него се усеща хитроумието на човек, който много умело се представя за глупак, за да може да съхрани непокътната душевната си чистота в нашия абсурден материален свят.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}