Дейвид Мамет
David Mamet
Биография
Дейвид Мамет е американски драматург, сценарист, режисьор, поет и писател. Работата му в театъра и киното е характерна с умен, ярък, понякога вулгарен диалог. Дейвид Алън Мамет се ражда на 30 ноември 1947 в Чикаго. Родителите му се развеждат и той, заедно със сестра си, живее отначало при майка си и новия й съпруг, а след това при баща си. Спомените и на двете деца от онова време не са никак приятни. „Достатъчно е да кажем, че не бяхме жертви на щастливо детство”, отбелязва сестра му Лин (която също е сценарист). „Имаше доста насилие, но най-голямото насилие беше емоционалното. Емоционален тероризъм. По моя преценка ние сме оцелели от американска семейна версия на Дахау от 50-те години - и номерата още си личат на ръцете ни. В този смисъл, когато пише, Мамет винаги е къси ръкави” Мамет учи в колежа Годар във Вермонт и в театралната школа Neighborhood Playhouse в Ню Йорк. По-късно преподава в Нюйоркския университет, в драматичната школа в Йейл и постоянно води лекции в театралната компания „Атлантик”, на която се явява член основател . Носителят на престижната награда „Пулицър” си създава име с пиесите Сексуални перверзии в Чикаго (1974), Патешки вариации (1976) и American Buffalo (1977). Пиесите му се отличават със своя майсторски диалог. Въпреки че напомня драматурзи като Харолд Пинтър и Самюел Бекет, речта при Мамет е толкова уникална и самобитна, че довежда до създаването на понятието „mametspeak". Езикът му е не просто натуралистичен, а по-скоро поетично повлиян от уличния жаргон. В пиесите на Мамет преобладават силните мъжки характери, сблъскващи се с липсата на морал в света, с емоционалната и духовна пустота. Гората (1977) и Едмънд (1982) са последвани от още две успешни пиеси; Глендари Глен Рос (1984), за която печели наградата „Пулицър”, е изобличителна демонстрация на това как се прави бизнес в Америка, а Speed-the-Plow (1988) представлява безмилостен поглед към кулисите на киноиндустрията. Глендари Глен Рос има и филмова версия от 1992 - по собствен сценарий на Мамет. Мамет е един от малкото драматурзи, които се налагат успешно като сценаристи в Холивуд. Сценарият на "Пощальонът звъни два пъти" е неговия мощен дебют в киното. За следващия си сценарий, „Присъдата”, Мамет получава номинация за „Оскар”. Сценарият му за политическата сатира на Бари Левинсон „Да разлаем кучетата” също му носи номинации за „Оскар”, както и за „Златен глобус” за най-добър сценарий. През 1987 дебютира и като кинорежисьор с „House of Games”, в който играе и тогавашната му съпруга Линдзи Кроус. Като независим режисьор Мамет финансира собствените си филми с парите, които печели от високобюджетни холивудски продукции, където невинаги афишира името си. Например, Мамет е един от авторите на сценария на „Ронин”, но под псевдоним. Същата година той режисира „Испански затворник”, петият му филм като сценарист-режисьор, засукан шпионски трилър със Стив Мартин, чиято роля е необичайно сериозна и мрачна. Написал е още сценариите на „Недосегаемите” (1987), „House of Games” (1987), „Хофа” (1992), „Олеана” (1994), „Острието” (1997), „Да разлаем кучетата” (1997) „Ханибал” (2001), „Едмънд” (2006). Като режисьор (и сценарист) Мамет е автор на: „House of Games” (1987), „Испански затворник” (1997), „Момчето на Уинслоу” (1999), „State and Mind” (2000) „Обир” (2001), „Спартанец” (2004) и други. Мамет не вижда големи разлики между писането за сцената и писането за екрана. Той вярва, че и в двата случая материалът трябва да се „изправи на крака”, за да се види как се държи. „С филмите това става в монтажната стая, а понякога и на снимачната площадка. С пиесите това става по време на репетициите. Във всички случаи, когато съм бил едновременно сценарист и режисьор, не съм се чувствал ограничен от нищо”. “В работата ми като сценарист/режисьор има два етапа - казва Мамет, - първо, пиша най-добрия сценарий, на който съм способен, а след това си обличам режисьорските дрехи, прочитам го отново и си казвам: „Какво да правя сега с този боклук?” Мамет се е женил два пъти. Първия път - за Линдзи Кроус, която играе в House of Games. Имат заедно две дъщери, Уила и Зося. Вторият му и настоящ брак е с Ребека Пиджън, който играе в неговите филми The Water Engine (1992), Homicide (1991) и Момчето на Уинслоу (1999), както и в оригиналната театрална постановка на „Олеана”. Тя е написала и музиката за филмовата версия на „Олеана”. Ребека е добре известна авторка и изпълнителка на песни в света на поп и фолкмузиката, написала няколко песни и в съавторство със съпруга си. Двамата имат две деца и къщи във Вермонт и Кембридж, Масачусетс. Нет Фокус
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}