Дани Бойл
Danny Boyle
Биография
Един от най-изтъкнатите британски таланти, пробили през 90-те години, режисьорът и продуцент Дани Бойл се прочу през 1996 с адапатацията на книгата на Ървин Уелш „Трейнспотинг”. Гневният и същевременно доста забавен филм за група единбургски наркомани предизвика доста противоречиви оценки, в които преобладаваше възторгът - и донесе вечна слава на създателя си.
Като малък Бойл расте колкото вкъщи, толкова и в близкото кино. По някаква ирония – въпреки че не е стъпвал в театър, преди да навърши 18 – започва кариерата си в театъра, просто това му изглежда най-прекия път към това, за което мечтае. Първо работи в театъря Joint Stock, а след това в Royal Court Theatre Upstairs, където е художествен директор от 1982 до 1985. През 1985 става заместник-директор на Royal Court Theatre, където остава до 1987.
През 80-те Бойл започва да режисира за телевизията филми и сериали. Дебютът му в игралното кино е през 1994 с „Плитък гроб”. Стилният, изпълнен с черен хумор, психологически трилър, заснет в Единбург, е първото творческо сътрудничество между режисьора Бойл, продуцента Андрю Макдоналд и сценариста Джон Ходж. Филмът получава отлични отзиви и от две страни на Атлантика и добри финансови резултати в Обединеното кралство. Две години по-късно, Бойл, Макдоналд и Ходж (заедно с Юън Макгрегър, който участва и в „Плитък гроб”) се събират отново, за да направят „Трейнспотинг”.
Огромният успех на филма (той става вторият най-популярен филм в историята на английското кино след „Четири сватби и едно погребение”) превръща създателите му и звездата Макгрегър в световни знаменитости – а самият филм предизвиква безброй дискусии.
След „Трейнспотинг”, през 1997 следва нова творба на Бойл-Ходж-Макдоналд-Макгрегър - „Луд живот”. Независимо от високите очаквания към филма, отзивите са смесени, а представянето в боксофиса - незадоволително. Същата година Бойл е изпълнителен продуцент на „Twin Town”, придобил изненадваща популярност уелски филм, предлагащ много от грубия хумор, характерен от предишните филми на Бойл. След като пропуска възможността да режисира четвъртия филм от поредицата „Пришълецът”, Бойл се заема с „Плажът” (2000), адаптация по прочутата едноименна книга на Алекс Гарланд. Историята се снима в Тайланд с Леонардо ДиКаприо. Въпреки че всички очакват това да е голям филм за Бойл, „Плажът” не само че не е приет с възторг от критиката, но предизвиква и гнева на феновете на Гарланд с промяната на мрачния финал от книгата с по-общо приемлив край.
Ако „Луд живот” е разочаровал феновете, а „Плажът” ги е разгневил, в следващите си два филма, „Vacuuming Completely Nude in Paradise” и „Strumpet” (и двата през 2001), Бойл се завръща обратно там, откъдето е тръгнал. Макар и нито един от тези филми да не е получил широко разпространение (и двата са снимани за британската телевизия), те дават на Бойл шанса да се завърне към нискобюджетните си корени и експериментите с дигиталното видео – формата, към който той в крайна сметка се завръща за следвашия си опит в киното, „28 дни по-късно”. Може би най-успешният му и добре приет филм след „Трейнспотинг”, „28 дни по-късно” предлага мъчителни гледки от постапокалиптичния Лондон, опустошен от "вирус на яростта". Нещо като осъвременнен вариант на зомби-класиките на Джордж Ромеро, филмът на Бойл се отличава в това, че за разлика от съществата в „Нощта на живите мъртви” и продълженията му, зомбитата на Бойл не атакуват безсмислено, а нападат жертвите си за отмъщение. Успех и според критиците, и според зрителите – и в Англия, и в САЩ „28 дни по-късно” става хит.
След кратко отклонение към късометражното кино с научнофантастичната комедия „Alien Love Triangle”, Бойл се завръща в игралното кино с „Millions” - комедийна драма за две момчета, които имат късмета случайно да се натъкнат на сериозна сума пари, откраднати от близката банка и трябва да ги похарчат бързо, преди Обединеното Кралство да премине към еврото.
След всичко дотук, очевидно Дани Бойл има основания да заяви: „Мисля, че най-добре правя филми на родна почва. Човек се учи от опита си и аз научих това, докато снимах „Плажът”. Аз обичам големи филми като „Гладиатор”, но съм по-добър с по-малките".
В личния си живот Бойл има 10-годишна (1983-2003) връзка с кастинг директорката Гейл Стивънс, с която имат 3 деца - две дъщери и един син.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}