Мартин Скорсезе
Martin Scorsese
Биография
Името на Мартин Скорсезе е смятано за синоним на велико кино. Почти няма актьор, който да не мечтае да работи под неговата режисура. За своята дългогодишна кариера Скорсезе се пробва с успех в почти всички жанрове. Той прави и жестоки ганстерски драми ("Мръсни улици", "Разярения бик", "Казино"), и мюзикъли ("Ню Йорк, Ню Йорк"), и документално кино ("Последният валс"). Изявява се и като талантлив комедиограф в проекти като "След часове" и "Кралят на комедията" и даже издевателства над собствените си постижения в телевизионни шоупрограми, като "Намали своя ентусиазъм" (Curb Your Enthusiasm) и "Пряк ефир в събота вечер", в които пародира знаменитата сцена от собствения си гениален филм "Шофьор на такси", в която Робърт Де Ниро произнася прочутата реплика: "На мен ли говориш?"
Скорсезе е роден в квартала "Малка Италия" в семейството на американци от италиански произход. Впоследствие улиците от неговото детство стават арена на драмите в някои от най-добрите му филми. Като малък помага в католическата църква "Свети Патрик" (там се разгръщат редица епизоди от "Мръсни улици", а Франсис Форд Копола заснема сцената на кръщенето от "Кръстникът)". В юношеските си години Скорсезе имал намерение да стане свещеник. През 1956 г. постъпва в духовна семинария, но скоро я напуска, за да се посвети на любимото си изкуство. В началото на 60-те години го приемат в Нюйоркския университет, специалност кино, която завършва през 1964 г.
Още по време на следването си прави впечатление с необичайните си късометражки "What's a Nice Girl Like You Doing in a Place Like This? (1963), "It's Not Just You, Murray! (1964) и "The Big Shave" (1967). Двете последни заглавия печелят награди на Нюйоркския кинофестивал.
През 1968 г. Скорсезе дебютира с първия си пълнометражен филм "Кой чука на моята врата?" с участието на Харви Кайтел. После работи по монтажа на знаменития документален филм "Уудсток" (1970), а през 1972 г. легендарният Роджър Корман го наема да режисира филма от категория "Б" "Берта от товарния вагон". Независимо от мизерния бюджет, Скорсезе съумява да го заснеме превъзходно и да направи впечатление на критиката. Неговите приятели обаче проявили скепптицизъм - Джон Касавитис заявил, че Скорсезе изгубил цяла година за глупости. Това провокирало младия и амбициозен кинематографист да се насочи към авторското кино. В резултат се появява "Мръсни улици" (Mean Streets, 1973), ознаменувал рождението на киното с марка "Скорсезе", посветено на драмите в градските джунгли на Америка, на отчаялите се самотници, на неудачните опити за реализиране на американската мечта.
Филмите на Скорсезе често предизвикват скандали. Така например "Шофьор на такси" (1976) с участието на Джоди Фостър подтиква нейния поклонник Джон Хинкли да извърши през 1981 г. покушение срещу президента Роналд Рейгън. "Ню Йорк, Ню Йорк” (1977) нашумява в таблоидите с това, че докато го снима Скорсезе зарязва своята съпруга Джулия Камерон, заради изпълнителката на главната роля Лайза Минели. "Последното изкушение на Христос" (1988) е забранен от католическата църква в много страни за богохулство. "Кундун" (1997) поставя режисьора в опозиция спрямо китайското правителство и той става "persona non grata" в Тибет.
Освен кино, Скорсезе понякога снима реклами (за Джорджо Армани) и музикални клипове ("Bad" с Майкъл Джаксън, чиято режисьорска версия е цели 16 мин). Редовно чете лекции по кинорежисура в Нюйоркския университет, а освен това се занимава и с продуцентство.
Първото, което винаги прави впечатление на хората, които го опознават, е невероятната му любов към киното. Скорсезе е един от най-фанатичните киномани в днешно време. Той често се признава в любов към изкуството на майстори от ранга на Сам Пекинпа и Орсън Уелс и обсъжда героите от любимите си филми така, сякаш е личен приятел с тях от много години.
Винаги се е смятало, че той е един от най-големите режисьор от Нюйоркската школа, което е вярно. Но малцина знаят, че Скорсезе е живял цели 12 години в Лос Анджелис и дори доста сцени от "Разярения бик" са заснети именно там. Но холивудската общност така и него приема като свой и той се завръща в родния Ню Йорк.
Мартин Скорсезе не отрича, че за него е важно да получи наградата "Оскар", която - колкото и да е странно - продължава да му се изплъзва и до днес. Самият той споделя в тази връзка: "Разбира се, няма смисъл да отричам, че тази награда ласкае моето самолюбие. Но "Златната палма" в Кан не означава по-малко, а аз я получих през 1976 г. за "Шофьор на такси". След това се почувствах прекалено уверен и поех в погрешна посока. За щастие, успях навреме да осъзная, че славата доведе да излишно нарастване на моята самонадеяност. Аз и преди си бях самонадеян тип, а известността само я разпали още повече. Затова в известен смисъл ми провървя, че не получих "Оскар".
Скорсезе и неговите филми неведнъж са номинирани за тази най-престижна награда. Неговият най-успешен филм "Разярения бик" (1980), получава статуетки за монтаж и най-добър актьор (Робърт Де Ниро), но не и за режисурата, която е гениална. Не случайно много критици днес са убедени, че това е най-добрият филм на 80-те години.
Последният му засега филм "Ганстерите на Ню Йорк" (2002) бе номиниран за "Оскар" в повечето категории, но не получи нито една статуетка. През 1997 г. Американският киноинститут връчи на Скорсезе премия за неговия огромен принос в киноизкуството.
Фанатично преданият на киното майстор продължава да е пълен с идеи за нови проекти, които за щастие има възможност да осъществи. Един от тях, който вече се снима, ще се казва "Авиаторът" (2004). Той е посветен на огромната любов на милионера Хауърд Хюз към самолетите. Главната роля е поверена на Леонардо ДиКаприо.
Награди и номинации:
Скорсезе е носител на "Оскар" от 2007 г. за режисура - "От другата страна" ("The Departed") и има 8 други номинации за "Оскар". От общо 9 номинации за Златен глобус печели 4 ("Бандите на Ню Йорк" 2002, "От другата страна" 2006, награда "Cecil B. DeMille" 2010 и за "Изобретението на Хюго" 2011). 14 пъти е номиниран за най-високата британска награда (BAFTA), като два пъти я взима - през 1991 получава наведнъж 3 награди за "Добри момчета" (за режисура, за сценарий и за най-добър филм) и през 2012 г. Два пъти печели и телевизионната награда "Еми" - през 2011 г. за режисурата на сериала "Престъпна империя" и през 2012 г. за документалния си биографичен филм за Джордж Харисън.
В личния си живот има 5 брака, като има по едно дете - общо 3 дъщери - от първия, втория и настоящия пети с продуцентката Хелън Морис, с която са заедно от лятото на 1999 г.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}