Такеши Китано
Takeshi Kitano
Биография
Новаторът, продължил традициите на японското кино Съдбата си знае работата, защото едва ли може да е случайно, че само три и половина месеца преди смъртта на Тоширо Мифуне (24 декември 1997 г.), когото наричат "последният самурай на японското кино", на кинофестивала във Венеция бе отличен със "Златен лъв" за филма "Hana-Bi" (Фойерверк) японския актьор, сценарист и режисьор Такеши Китано. Японски филм бе триумфирал за последно на този престижен фестивал точно преди 40 години - и това бе "Човекът-рикша" с Тоширо Мифуне в главната роля. А за пръв път Западът се възхити на японското кино пак във Венеция през 1951 г., когато бе показан филмът на Акира Куросава "Рашомон", пак с Тоширо Мифуне в главната роля. Първите си стъпки в киното този велик актьор прави през 1946 година - само няколко месеца преди да се роди Китано, който с право може да бъде признат за наследник на "последния самурай". Само че, той по-често се превъплъщава в кожата на якудза или на жестоко ченге. "Едва ли има някой, който да е по-популярен в качеството си на якудза от мен - разказва самият Такеши Китано. - Веднъж се разхождах из Осака с приятел и забелязах, че наоколо се навъртат мутри, приличащи на якудза. По-късно разбрах, че местният главатар оябун, след като разбрал, че съм пристигнал в града, изпратил своите телохранители, за да е сигурен в моята безопасност." Знаменитият японски актьор, режисьор и сценарист Такеши Китано е роден на 18 януари 1948 г. Той тръгва от шоубизнеса. През 1973-а сформира комедийния дует "Двамата бийта" заедно с Киеши Канеко. Оттам е и актьорският му псевдоним "Бийт" Такеши, с който печели огромна популярност в Япония. Дуетът дебютира в телевизията през 1975 г. и много бързо става известен из цялата страна. Такеши започва да се снима в киното през 1981-а, но истинска знаменитост става, след като изиграва ролята на сержант Хари във филма на Нагиша Ошима "Честита Коледа, мистър Лоурънс", 1982). А за дебюта си като режисьор с "Жестоко ченге" (1989) получава наведнъж шест национални награди. Следващото заглавие е "Точка на кипене" (1990). Филмът "През това лято морето беше тихо" (1991), е отличен с 8 награди в Япония. Международно признание Китано получава, благодарение на криминалната драма "Сонатина" (1993), показан на фестивала в Кан и в Лондон и отличен на фестивала на криминалното кино в град Коняк (Франция). Оригиналното творчество на японеца привлича вниманието на европейските интелектуалци от филмовите списания "Cahiers du cinema", "Positif" и "Sight and Sound", прави впечетление и на американски творци, като Мартин Скорсезе и Куентин Тарантино. Само който знае това, ще проумее, че съвсем неправилно би било Китано да бъде наричан "японския Тарантино", а обратното - в детинското поведение на гангстерите от "Криминале" (1994) може да се открият немалко ексцентрично-абсурдни черти, заимствани от героите-якудза от филми като "Точка на кипене" и "Сонатина". Постепенно Такеши Китано се превръща в култова фигура на японското кино, посрещана с овации навсякъде по света. И през 1997 г. съвсем заслужено получава Голямата награда "Златен лъв" на фестивала във Венеция за филма "Фойерверк". Още в "Точка на кипене" (1990), а най-вече в своя шести филм "Завръщане на момчетата" (1996) японският майстор демонстрира, доколко условна е границата между така наречения нормален свят и жестокия свят на ганстерите и убийците. През 1994 г. Такеши Китано оцелява след страшна мотоциклетна катастрофа. По време на принудителния престой у дома започва да се занимава с живопис. Това сякаш още по-плътно го доближава до скритите тайни на единството в мирозданието, където няма граници между животинския и растителния свят, между живота и смъртта. С всеки нов филм на Такеши Китано става все по-несъмнено, че този невероятно оригинален творец съвсем не е нито японския Клинт Истууд, Жан-Пиер Мелвил, Джон Ву или Куентин Тарантино, а на практика много органично се вписва във вековните японски традиции, даже и когато на пръв поглед ги опровергава. На последния кинофестивал във Венеция (2002) именно неговият филм "Кукли" е посрещнат с най-големи овации и предизвиква най-много спорове. И макар че, не получава никаква награда, е признат за абсолютен шедьовър, за най-добрият филм в досегашното творчество на Китано. "Кукли", пише критиката, предизвиква истински културен шок. Обединението в една творба на последните постижения в областта на монтажа, цветовите решения, звука и пр. с поетичния киноезик, достоен за класици от ранга на Тарковски, Одзу, Бергман, смайва с очевидното си формално новаторство, въздействащо изключително силно върху емоциите на зрителите. Нет Фокус
