Катрин Деньов
Catherine Deneuve
Биография
Невъзможно е да си представим френското кино без Катрин Деньов. Тази невероятна актриса е изпълнила блестящо множество роли във филми на знаменити европейски кинорежисьори, като Луис Бунюел, Роман Полански, Франсоа Трюфо. Нейното име се е превърнало в синоним на съвършенството. През 70-те години от него извайваха скулптурата на Мариана - символа на Франция, а през 80-те и 90-те най-добрите дизайнерски и парфюмерийни фирми се надпреварваха за честта да я имат за свое рекламно лице.
Дълго време Катрин Деньов олицетворяваше идеала за женска красота. Днес тя продължава да е най-прекрасната звезда на френското кино, въпреки че вече достигна до възрастова граница, след която казват, че се задавала старостта.
Катрин Деньов се снима в киното вече 45 години, макар че попада в него съвсем случайно, след като по-голямата й сестра я замъква насила на снимачната площадка!
Критиците винаги са се надпреварвали да сипят суперлативи за нейната игра. Наричат я проникновена, изискана, виртуозна! На два пъти - през 1980-а (за филма "Последното метро" на Франсоа Трюфо) и през 1992-а (за "Индокитай" на Режис Варние) Катрин спечелва висшата френска награда за актьорски постижения "Сезар". С времето тя си изгражда имиджа на загадъчна и непостижима жена. Умее да говори красиво, изхитрявайки се при това да не казва нищо конкретно за себе си. Впрочем, никак не обича да говори пред медиите. Не понася намеси в личния си живот. Така например през 1995 г. се разрази скандал: актрисата забрани (чрез съдебно решение!) на лесбийско списание да се нарече с нейното име. След филми, като "Глад" (1983) и "Крадци" (1994), в които Катрин участва в лесбийски сцени, сексуалните малцинства я провъзгласиха за свой символ. През 1996 г. се разрази нова буря - този път Деньов осъди сп. "Gala", публикувало нейна снимка без разрешение.
Тази самостоятелна и загадъчна личност се е омъжвала само веднъж - през 1967 г. за знаменития английски фотограф Дейвид Бейли. Бракът им се разпада през 1972 г. Катрин Деньов има две извънбрачни деца - син и дъщеря. Баща на родения през 1963 г. Кристиан е знаменитият режисьор Роже Вадим, а баща на Киара (родена през 1972 г.) е великият италиански актьор Марчело Мастрояни.
Любимката на критиката и публиката всъщност няма актьорско образование. Катрин Дорлеак (истинското й име) е родена в семейството на театрални актьори. Тя израства заедно с трите си сестри в богатски квартал на Париж. Възпитавана е строго и получава добро образование. Майка й умира, когато е едва 8-годишна и с момичетата се занимавали предимно гувернантките. Бащата очаквал да стане знаменита актриса най-голямата му дъщеря - Франсоаз, която от малка мечтаела за това. Катрин била още гимназистка, когато сестра й вече се снимала в киното.
Дебютира под името Катрин Дорлеак във филма "Les Collegiens" (1957) и впоследствие участва в няколко редови продукции, преди да се запознае с Роже Вадим - режисьорът, който преди това създава "мита Бриджит Бардо", а след разрива си с ББ, решава на всяка цена да й намери достойна заместничка. Именно на него Катрин дължи своя псевдоним "Деньов". Тя се снима под неговата режисура във "Vice et la vertu, Lа" (1962), но името й нашумява след прекрасното изпълнение в мюзикъла на Жак Деми "Шербургските чадъри" (1964). Деми я кани отново за главната роля на още един успешен свой филм (Demoiselles de Rochefortq Les (1967), който заснема със съдействието на Анес Варда. Преди това Деньов се превъплъщава в шизофреничната убийца от прочутия трилър на Роман Полански "Отвращение" (Repulsion, 1965).
През 1967 г. младата актриса изиграва една от най-силните роли в кариерата си във филма на Луис Бунюел "Дневна красавица" (Belle de jour), който отново я ангажира за "Тристана" (1970), в който играе редом до великия испански актьор Фернандо Рей.
Франсоа Трюфо я снима в "Сирената на Мисисипи" (1969).
Сред най-ярките филми с Катрин Деньов през последните години са: "Площад Вандом" (1998), "Танцьорка в мрака" (2000) и "8 жени" (2002).
Дори и на 60 години, загадъчната актриса си остава една от най-желаните жени във Франция - това сочат резултатите от различни социологически проучвания сред различни възрастови слоеве от французите. Вероятно тайната за нейното удивително излъчване на екрана се крие в отговора, даден от самата нея, на въпроса на колко години се чувства: "Различно. В хубави дни - на 20-22, а в лоши - на 30!"
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}