Франсоа Озон
François Ozon
Биография
Франсоа Озон се дипломира със специалност “Кино” в университета и през 1990 влиза във филмовото училище ФЕМИЗ в департамент “режисура” .
Озон е снимал на всички формати на киното - от Супер 8, през множество видеопродукции, 16 мм до 35 мм. Много от късометражните му филми са били селекционирани по кинофестивалите. “Акция Истина” слага началото на партньорството му с (Fidélité Productions. През 1996 филмът му “Лятна рокля” получава наградата Léopard de Demain на кинофестивала в Локарно, а първият му пълнометражен филм “Ситком” е представен на официалната селекция на Седмицата на международната критика на фестивала в Кан през 1998.
За десет години режисьорът уютно се вмести в панорамата на съвременното френско кино. Убивайки бащите, идеализирайки жените, Озон прочита персонажите си като отворена книга, като чудовищна игра, колкото вербална, толкова и психологическа. Същевременно киното на Озон е далеч от техническите фойерверки и специалните ефекти. Историите, които режисьорът разказва, започват сякаш от нищото или от някакъв минимален инцидент – понякога криминален, плод на мрачните ексцеси на чувствения, модерен дух.
Озон рядко е сантиментален и често достига до рафинирано прикрита жестокост и суровост, с молекула психологически садизъм. Всичките му филми залагат на силното присъствие на пола и сексуалността. Този секс, който става неминуема част от нашето общуване и често съвпада с най-споделимото в него - очарователен, ”незрял”, романтичен…
Озон е забелязан още през 1993, докато учи във ФЕМИЗ. Той винаги работи по собствени правила. Късометражният му “Малката смърт” обиколи света, но слава и награда му донесе “Лятна рокля”. И го изстреля много нагоре, нагоре в надеждата за ново френско кино.
В “Ситком” Озон иронично изследва едно хедонистично поколение, депресирано, разтърсено из основи, непознато, което просто изсипва на масата своите проблеми. Подобно на Алмодовар , Озон има особено отношение към жените и това се вижда и с просто око – по-добре ги снима: Ана Томпсън (използва актрисата-фетиш на Амос Колек в ролята на травестит), Шарлот Рамплинг, Изабел Юпер, Катрин Деньов. Оставаме с усещането, че има непрекъсната жажда да ги идеализира пред камерата си, дори когато е амбивалентен спрямо тях (“Les Amants Criminels”). Мистерия в “Капки вода върху пламтящите камъни” (Goutte d’eau sur pierres brûlantes), призрачност в “Под пясъците” (Sous le sable), врящ музикален бульон в ”8 жени” (8 femmes) – разбираме че Озон може всичко. Под купола на трагедията, светлините на образите се кръстосват. Преходът е неусетен – от подтиснатото желание, през съблазняването, до фантазията. Чувствата са действие при Озон.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}