Биография

Нийл Джордан е роден в пристанищен град в североизточна Ирландия в семейството на учител и художничка, расте в Дъблин, учи история и литература. Докато работи в малки театри, публикува сборника с разкази “Нощ в Тунис” (Night in Tunisia, 1976 г.), за който получава годишната литературна награда на в-к “Гардиън”. Пише сценарии за Ирландската телевизия и BBC, публикува романа “Миналото” (The Past, 1980 г.). Като писател влиза в орбитата на Джон Бурман, който след няколко пропаднали проекта го кани за сценарен консултант в “Ескалибур” (1981). По време на снимките Бурман му слага в ръцете и камера, за да снима мейкинга на филма.

След година Нийл Джордан дебютира с “Ейнджъл” (1982), политически трилър с герой от ИРА, работи за първи път със Стивън Риа. “Обичам да подбирам образи, чийто живот на пръв поглед изглежда разбираем, но постепенно се озовават в ситуации, в които не съществуват правила и на преден план излизат чувства и реалности, за които те не са подготвени.”, коментира Джордан. “Вълча компания” (1984) e фройдистки преразказ на “Червената шапчица”, решен като фентъзи хорър.

Международно признание ирландецът получава с “Мона Лиза” (1986) – история на разрушителната любов на дребен гангстер с чернокожа луксозна проститутка. Критиката отбелязва умението на Джордан да комбинира атмосфера от черните филми и елементи на насилие в сюжет, чието ядро е поетико-романтично. Следват скромни два холивудски опита – “Не викайте духове” (1988, с Питър О’ Тул и Дарил Хана) и “Не сме ангели” (1989, с Робърт Де Ниро), след които които режисьорът се връща на свой терен и прави личния “Чудото” (1991).

Нийл Джордан става световно име с “Играчка плачка” (1992), получава “Оскар” за оригинален сценарий и още 5 номинации. Отново в Холивуд, Джордан снима пълния със звезди “Интервю с вампир” (1994 - Том Круз, Брад Пит, Антонио Бандерас, Крисчън Слейтър, Кирстен Дънст).
“Във вампирите ми хареса сюрреалистичното, потенциалът на фантазия. По същия начин бих харесал и кентавър – половин кон, половин жена”, казва режисьорът.

Въпреки световното признание, Джордан не остава в Холивуд, връща се отново при любимите си ирландски сюжети. Снима мащабния “Майкъл Колинс” (1996) с Лиъм Нийсън в ролята на националния герой и веднага след това интимната психодрама “Синът на месаря” (1997). След това редува хоръри (In Dreams, 1999; Me and My Monster, 2004) със стилни римейки на класически жанрови филми: “Краят на аферата” (1999 с Рейф Файнс и Джулиан Мур, по романа на Греъм Грийн); “Честният крадец” (2002 с Ник Нолти, по култови черен филм “Играчът Боб” на Жан-Пиер Мелвил от 1955). Експериментира и със съвсем лични неща – като екранизирането на минипиесата на Самюел Бекет “Не аз” (2000) с единствен герой говореща човешка уста (Джулиан Мур).

В личния си живот, Нийл Джордан среща първата си съпруга Вивиен Шийлс в университета в Дъблин, където той учи ирландска история и английска литература, а тя - право. В последствие тя е преподавател; бракът им продължава от 1974 до 1982 г., имат две дъщери. Вторият брак на Джордан е от 2004 г. с Бренда Роун - канадка, редактор и асистент на режисьора; имат двама сина. Джордан има още един син, роден от извънбрачна връзка.

Филмография