Куентин Тарантино
Quentin Tarantino
Биография
Куентин Тарантино е роден от връзката на 16-годишната Кони с Тони, 21-годишен студент по право, мечтаещ да стане актьор. Когато малкият Куентин става на 2 години, родителите му се преместват в Лос Анджелис, където и преминава детството му. Майка му го води от съвсем малък на кино и още 8-годишен той гледа най-известните филми по онова време. Тарантино се влюбва до лудост в киното и, вече на 22 години, започва работа в архива към видеомагазина на Манхатънския плаж в Калифорния - там заедно с приятеля си Роджър Ейвъри прекарват цялото си време, обсъждайки в детайли гледаните филми.
Тарантино заснема своя първи (незавършен) филм през 1986 г. и го нарича "My Best Friend's Birthday". Година по-късно създава сценария "True Romance". През 1988 г. пише втори сценарий, а през 1990 успява да продаде "True Romance" за $ 50 000. Решава да използва тези пари за заснемането на третия си сценарий - "Reservoir Dogs" ("Глутница кучета"), на 16-милиметрова черно-бяла лента. В края на краищата напуска магазина, за да прави презаписи за “CineTel”, малка холивудска компания. По това време среща продуцента Лорънс Бендър, който посещава курсове по режисура с Питър Флуд. Последният пък познава актьора Харви Кайтел и така Тарантино успява да му покаже своя сценарий. Кайтел е толкова поразен, че добавя от своите спестявания за производството на филма (1992), в който изиграва една от главните роли и помага на Тарантино да намери актьори за останалите роли - Лорънс Тиърни, Майкъл Мадсън, Крис Пен, Стив Бушеми, Тим Рот.
Така Куентин пробива в киното, успявайки да създаде филм от съвсем нов тип. Неговите жестоки криминални истории изобилстват от трупове и кръв. Зрителят от самото начало знае, че повечето от персонажите ще загинат, защото младият автор обожава да покаже още в самото начало кървавия финал, а едва след това да разгърне сюжетните криволици, довели до него. Той не се страхува веднага да обяви развръзката, защото тя е нещо маловажно за него. Та нали героите или по-точно антигероите във филмите му се сражават не един срещу друг, а с вечния и непобедим враг, наречен Съдба...Най-любопитното е, че всичко това е едновременно и страшно, и смешно.
В прекалено сериозното и политически коректно холивудско кино нахлува човек, прозрял относителността на нравствените постулати, приемани от обществото за абсолютни истини. Още преди да излезе вторият филм на Тарантино - "Криминале" (1994), за младия режисьор вече се пишат книги. Когато го награждават със "Златна палма" в Кан и с «Оскар» за най-добър оригинален сценарий, вече е пусната в продажба пълната му биография, съдържаща скандални сплетни за неговия личен живот. Киноведските изследвания, особено след грандиозния успех на "Криминале", го превъзнасят като новия киномесия. Случва се нещо немислимо в досегашната история на киното. «Чудакът от видеомагазина», без професионално филмово образование, без връзки в киносредите, без пари, без опит в правенето на филми, спечелва само за един сезон необикновена известност и дори се превръща в истински законодател на филмовата мода.
Причината за мълниеносното му издигане донякъде е и в това, че отвъд океана обожават историите за внезапно осъществената американската мечта. Медиите страшно си падат по сюжети като този за продавача от видеомагазина, превърнал се за една нощ в най-голямата знаменитост на Холивуд. И те с готовност се залавят да превъзнасят новия гуру на киното.
Но подарената на Тарантино с такава лекота титла «рокзвезда на киното» съдържа повече смислови оттенъци, отколкото изглежда на пръв поглед. Рок-героят не просто обитава полупризрачния свят на видеоклиповете, но се реализира като тотален автор и изпълнител на своите творения. Тарантино, подобно на истински «човек-оркестър», сам съчинява сценариите, режисира филмите си и дори изпълнява в тях важни и по-маловажни роли. Но рок-вселената е по нестабилна и от света на киното, а рок-славата - по ефимерна от актьорската или режисьорската известност.
След вълната на феноменалния успех на «Криминале» настъпва периодът на разочарованията за Тарантино. Два негови ранни сценария - «Истински романс» и «Убийци по рождение» - са променени до неузнаваемост от реализиралите ги съответно през 1993 и 1994 г. Тони Скот и Оливър Стоун. Трагичните им финали са заменени с традиционния за Холивуд хепиенд. Филмът от четири скеча «Четири стаи» (1995), поставен от самия Тарантино заедно с още трима режисьори и сценаристи, претърпява провал. Неуспешни се оказват и опитите на Куентин да направи актьорска кариера с роли във филми - като «Дестини включва радиото» (1995) и «От здрач до зори» (1996).
Когато всички предричат краха на новия филмов кумир, през декември 1997 г. излиза криминална драма «Джаки Браун» със Самюъл Джаксън, Робърт Форстър, Бриджит Фонда, Майкъл Кийтън, Робърт Де Ниро и др. Независимо че не достига равнището на "Криминале", този класически ганстерски филм доказва, че Тарантино не е загубил умението си да прави кино.
Неговите недоброжелатели и сега се канят да сразят най-новата му творба "Убий Бил" (2003), която още не се е появила на български екран. Но Тарантино едва ли е готов да се предаде без бой. Той със сигурност има с какво да изненада както отрицателите, така и милионите свои обожатели.
Седмият пълнометражен филм на Тарантино - уестърнът "Джанго без окови" - излиза през 2012 г.; осмият - също уестърн, “Омразната осморка” - през 2015 г., а деветият - "Имало едно време в Холивуд" - през 2019 г. Режисьорът обявява още през 2014 г., че ще се "пенсионира" след десетия.
В личния си живот, Тарантино има връзки с дизайнерката Кортни Хофман и с израелската певица и модел Даниела Пик (от 2009 г.), с която сключва брак през ноември 2018 г. Имат син Лео, роден в Тел Авив през февруари 2020 г. и дъщеря, родена през юли 2022 г. в същата болница. Семейството живее основно в Израел, Тарантино понякога и в Лос Анджелис.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}