Биография

Романтичният циник Хъмфри Богарт (23 януари 1899 – 14 януари 1957) Хъмфри Богарт е една от легендарните фигури на американското кино, превърнал се в идол за поколения зрители. Роден е на 23 януари 1899 г. в Ню Йорк. Баща му бил виден хирург и Богарт също известно време изучава медицина, преди да постъпи във флота по време на Първата световна война. Получава рана в лицето от избухнал снаряд на борда на кораба, на който служи. Лечението не успява да възстанови частично парализираната му горна устна и впоследствие това придава допълнителен чар на мъжественото му лице, отразявайки се върху маниера му на говорене. Преди да стане актьор е бил моряк, брокер, театрален продуцент. Дебютира в киното с малка роля във филма "Broadway's Like That" (1920). Но първото му забележително изпълнение е в лентата на великия кинорежисьор Джон Форд "Нагоре по реката" (1930). През 30-е години многократно се превъплъщава в гангстери, демонстрирайки зад външната си сдържаност и немногословност необикновен вътрешен заряд - "Вкаменената гора" (1936), "Задънена улица" (1937), “Бурните 20-те години” (1939) са само някои от заглавията от този период. Във филма на Джон Хюстън "Малтийския сокол" (1941) по едноименното произведение на Дешиъл Хамет, Богарт блестящо изиграва ролята на частния детектив Сам Спейд. За пръв път в неговия персонаж се появяват чертите на романтичния герой, който ще стане по-късно запазена марка на Богарт. Тази тенденция в развитието на екранните му образи достига своя връх в криминалната мелодрама "Казабланка" (1942) - един от най-хубавите филми на всички времена. Благодарение именно на чудесната игра на Хъмфри Богарт и неговата партньорка Ингрид Бергман, тази творба и до днес се възприема с интерес, не само от масовата публика. Романтичната линия е продължена и в образа на Хари Морган в екранизацията по произведението на Хемингуей "Да имаш и да нямаш” (1945). На преден план в нея излизат любовните сцени, които са особено убедителни, защото романът между екранните герои се пренася и в живота на техните изпълнители: по време на снимките Богарт се влюбва в красивата си партньорка Лорън Бакол и след няколко месеца се оженва за нея. Това е неговият четвърти и последен брак. В края на 40-те години започва да изгражда все повече образи на противоречиви характери, нееднозначни герои, които рязко се променят под влиянието на едни или други житейски обстоятелства. Такъв например е златотърсачът Добс от превъзходния филм на Джон Хюстън "Съкровището на Сиера Мадре" (1948). А в следващата продукция на същия режисьор "Африканската кралица" (1951) Богарт майсторски представя пълното преобразяване на капитана-алкохолик, който се влюбва до уши в една мисионерка (актрисата Катрин Хепбърн). За тази роля Хъмфри Богарт най-после получава отдавна заслужения "Оскар". “Митът Богарт”, който възниква през 40-е години, е неотделим от усещането за аутсайдерство и противопоставяне на обществото от страна на неговите персонажи. Повечето от тях са трагично обречени на самота. Едно от изключенията всъщност е героят му от “Африканската кралица”. В последните си филми големият актьор се завръща към ролите на цинични представители на подземния свят. Значително по-задълбочени в психологическо отношение са образите във филми, като “Босоногата контеса” (1954), “Часове на отчаяние” (1955), “Толкова по-тежко е падането” (The Harder They Fall, 1956). Пристрастеният цял живот към цигарите Богарт умира от рак на гърлото на 14 януари 1957 г. в Лос Анжелис. Макар и кратък, животът на този романтичен циник е особено наситен и многостранен, а личността му – твърде противоречива. Съчетавайки в себе си грубостта на бунтаря и ранимостта на романтика, той успява да се раздаде докрай в 75-те филма, в които се снима. И да завоюва истинска слава. В интерес на истината, трябва да признаем, че тя го навестява малко късно - едва когато навършва 42 години. Но затова пък е толкова голяма, че Богарт се превръща в една от култовите фигури на американското кино. Шестнадесет години той се радва на известност и преклонение, до които малцина са достигали приживе. Ранната смърт хвърля сянка на трагизъм върху романтичния му ореол. Любопитно е, че впоследствие през 60-те години популярността на Богарт сред младежката аудитория продължава да расте.