Георги Парцалев
Биография
Почитателите на актьора, кръстосал страната нашир и надлъж, с пътуващите в края на 50-те и през 60-те така наречени „естрадно-сатирични” концерти и превърнал се в живата легенда на на българската комедия до смъртта си през 1989 г., съвпадаха с броя на целокупното българско население. Роден в Левски през 1925 г., бъдещият актьор завършва гимназия в родния си град, след което е приет да следва медицина -- въпреки че, майката на бъдещия несъстоял се д-р Парцалев, леля Веска е скептично настроена и смята, че синът й би има психиатър, защото „само луд човек би се лекувал при него”. Междувременно започва да се занимава с театър; след 5 години учене, следването минава на заден план и в крайна сметка след кратки стажове в театъра на Трудовата повинност и театъра на Строителни войски, Парцалев, макар и без театрално образование, през 1956 е сред първите актьори, назначени в новосъздадения Сатиричен театър, заедно с Енчо Багаров и Нейчо Попов. За тези, които са го гледали там, е невъзможно да забравят ролите му в „Михал Мишкоед”, „Големанов”, „Ревизор”, „Смъртта на Тарелкин”... През 1958 г., в „Любимец № 13” е и първата му роля в киното. Да си припомним още няколко филма с незабравимото му участие: „Привързаният балон” (1967), „Кит”, „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптъра далекогледство” (1976), „13-тата годеница на принца”... В „Тримата от запаса” (1971) чрез ролята на бай Иван съботянинът, режисьорът Зако Хеския дава за първи път възможност на комика да покаже и другата, по-драматична страна на таланта си. Но голямата му професионална мечта – да се превъплъти в образа на Дон Кихот, така и не се сбъдва. „Чувствам се еднакво добре навсякъде”, казва актьорът в едно от последните си интервюта. „Киното например създава популярност. То просто е една индустрия. В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно действие трябва да воюваш още от първото. За естрадата трябва друга нагласа. При нея трябва да превземеш залата. Това много ми помага в работата ми. Телевизията пък дава възможност да играеш това, което не си могъл в театъра”; за щастие постановките с негово участие „Криворазбраната цивилизация” и „Взех та, Радке” периодично се излъчват в телевизионния ефир. Нет Фокус
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}