Аки Каурисмаки
Aki Kaurismaki
Биография
Аки Каурисмаки и брат му Мика са познати на българските зрители от 1994 година, когато в София в кино „Глобус“ беше показана панорама на най-известните им и награждавани филми. Аки Каурисмаки се ражда на 4 април 1957 година в Ориматиле, Финландия. Бъдещият режисьор, продуцент, сценарист, актьор и монтажист учи журналистика и междувременно поработва какво ли не – пощальон, мияч на чинии, кинокритик - преди да осъзнае, че иска да прави филми. Започва кариерата си в киното като асистент режисьор на по-големия си брат Мика. Заедно с няколко приятели двамата основават компанията Villealfa Filmproductions (по името на филма „Алфавил” на Годар) и започват усилено да продуцират нискобюджетни филми. Днес имената на братята Каурисмаки са се превърнали в синоним на съвременното финландско кино. Дебютира самостоятелно като режисьор в игралното кино през 1983 с „Престъпление и наказание” – адаптация по романа на Достоевски, в която главният герой, работник в кланица в съвременния Хелзинки, убива човек за пари и е принуден да живее с последствията от деянието си... Филмът печели финландските награди за най-добър дебют и за най-добър сценарий (също на Аки Каурисмаки). Оттам-нататък със завидно постоянство Каурисмаки снима по един филм почти всяка година, при това без да прави никакви компромиси с качеството. Ще споменем „Сенки в рая” (Varjoja paratiisisa) (1986), „Хамлет се впуска в бизнеса” (Hamlet Liikemaailmassa) (1987), „Ариел” (Ariel) (1988), „Ленинградските каубои в Америка” (Leningrad Cowboys Go America) (1989), с който идва и световната известност, „Момичето от фабриката за кибрит” (Tultikkutehtaan tytto) (1989), заснетият в Лондон „Наех наемен убиец” (I Hired a Contract Killer) (1990), „Бохеми” (La Vie de boheme) (1992), „Пази шалчето си, Татяна” (Pida huivista kinni, Tatjana) (1994), „Тоталното балалайка шоу” (Total Balalaika Show) (1994), ”Плаващи облаци” (Kauas pilvet karkaavat) (1996), „Юха” (Juha) (1999) Освен брат му, върху стила на Аки Каурисмаки – сдържана актьорска игра и и просто кинематографично повествование - повлияват също и режисьори като Жан-Пиер Мелвил, Райнер Вернер Фасбиндер и Робер Бресон. Във филмите му е неизменно изящното присъствие на тънък хумор, будещ асоциации с лентите на Джим Джармуш, който впрочем има малка роля в „Ленинград каубойс в Америка”. Джармуш, от своя страна, използва актьори, играли преди това при Каурисмаки, за ролите в своя филм „Night on Earth” (действието в един от епизодите във филма се развива в Хелзинки, столицата на Финландия). Мястото на действието в повечето филми на Каурисмаки също е Хелзинки – в частност, „Calamari Union” и в така наречената „пролетарска трилогия”, състояща се от филмите „Сенки в рая” (1986) „Ариел” (1988) и „Момичето от фабриката за кибрит” (1990). Образът на Хелзинки във филмите на Каурисмаки е едновременно критичен и напълно лишен от романтика. В тези филми, както и в творчеството си като цяло, авторът показва Финландия безжалостно и едновременно с нежност. В самата си същност филмите на Каурисмаки отричат етическата максима, която господства днес в холивудското кино: успехът е благо. Съвременното кино от холивудски тип разказва за страховете и ужасите на успешните, богатите и средните. Оттам извират безчислените хоръри, трилъри, екшъни и мистични драми - комфортът ни и всичко, което имаме - ами ако изведнъж дойде някой и ни го отнеме?! Например дявол, маняк или марсианец. Героите на Каурисмаки поначало нямат нищо, дори страх, и затова напълно могат да се уповават на надеждите си. През 2002 Каурисмаки снима „Мъжът без минало”. Човек слиза от влака и преди да стигне където и да било е нападнат, пребит до безсъзнание и ограбен. Мъжът се съвзема, но не помни името си, не знае кой е и какво търси в този град. От бюрото по труда му отказват работа, защото той не „съществува" - няма име и документи. Мъжът "без минало" започва да подрежда наново своя живот... Филмът спечели Голямата награда на журито в Кан, след това бе отличен с наградата на ФИПРЕССИ за филм на годината и получи номинация за „Оскар“ за чуждоезичен филм. „Светлини в здрача”, заключителният филм от трилогията му „за безработицата”, започнала с „Плаващи облаци” и продължила с „Мъжът без минало”, участва в конкурсната програма в Кан 2006. През 1994 г. най-големият финландски ежедневник задава един и същ въпрос на няколко известни личности: “Какъв е смисълът на живота?”. Въпросът е зададен съвсем сериозно, защото анкетьорите са ученици – на тяхната възраст към сериозните теми не се подхожда като на игра. Много от отговорите са доста многословни, но един се откроява: смисълът на живота е да се придобие личен морал, който уважава природата и човека, и след това да се следва. Отговорът на Аки Каурисмаки е и едно от обясненията защо неговите филми ни извисяват като публика до нивото на истинската човечност. Нет Фокус
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}