Ръсел Кроу
Russell Crowe
Биография
Ръсел Айра Кроу определя произхода си като норвежки и маорски, но баба му е от Уелс (където няма норвежци и маори), а фамилията му е чисто ирландска. По-голямата част от детството му преминава в Австралия, тъй като семейството се премества в Сидни, когато Ръсел е на четири години. Работата на родителите му налага чести пътувания и Кроу за първи път живее в истински дом на 14-годишна възраст. Момчето определено проявява интерес към актьорската игра – събуден от участията му като статист в няколко филма, но по времето когато напуска гимназия, това което го интересува най-много, е музиката.
РОК ИЛИ КИНО
С вече няколко малки роли зад гърба си, 16-годишният Кроу започва да се нарича Ръс Ле Рок. Работи като барман, сервитьор и в бинго зала и приходите му не се оказват достатъчни, за да си плаща сметките, затова музиката се явява като допълнителен помощен доход. "I Want To Be Like Marlon Brando" или „Искам да съм като Марлон Брандо” е името на сингъла от 1980, който Ръс Ле Рок записва като соло-изпълнител (преди да сформира групата Roman Antix), която накрая става 30 Odd Foot Of Grunts. В крайна сметка, певецът, автор на песни и китарист окончателно избира професията на актьор – но до съвсем скоро продължаваше да се занимава активно и с музика.
На 25-годишна възраст, Кроу получава първата си роля в игрален филм - като лейтенант Корбет в „Prisoners of the Sun”, известен още и като Blood Oath. Но големият му пробив идва през 1991 със спечелилото награда изпълнение (награда за най-добър актьор в подържаща роля на Австралийския филмов институт) в „Proof”. Това е само началото на една възхвалявана от критиците кариера, продължила през 1993 с ролята на скинхед в „Romper Stomper”. С още една награда на Австралийския филмов институт, този път за най-добър актьор, през 1994 Кроу е в ролята на хомосексуален мъж в „The Sum of Us”.
Успехът вече е налице, но е ограничен само в страната на кенгурата и коалите – преди Шарън Стоун да гледа „Romper Stomper” и да открие в него най-подходящия актьор за своя „Бърз или мъртъв”. Според мнозина Кроу е единственото истинско нещо във филма, който остава верен на името си и умира бързо в боксофиса. Все пак Кроу не губи нищо, защото лицето му вече е познато в САЩ. Същата 1995 играе заедно с Дензъл Уошингтън в „Виртуален убиец”, като сериен убиец.
ГЛАДИАТОРЪТ ИЗБИВА КОНКУРЕНЦИЯТА
Пробивът към висшите актьорски кръгове идва с ролята на ченге, което не си поплюва и любовник на Ким Бейсингър през 1997 в „Поверително от Ел Ей”. Пренебрегнат е при раздаването на Оскарите, но това което най-често се чува в Холивуд за Кроу е „Той е.”, въпреки че през същата година Леонардо Ди Каприо се обяви за "господаря на света".
През 1999, Кроу изигра действителното вътрешно лице Джефри Уиганд в драмата „Вътрешен човек” и спечели възторжени отзиви, както и номинация за най-добър актьор. Като римския генерал Максимус в епическия блокбъстър „Гладиатор”, Ръсел Кроу показа на зрителите и критиците, че няма кой да го спре-както на римската арена, така и в Холивуд, с Оскара си за най-добър актьор през 2001.
КОРОНОВАНИЯТ ПРИНЦ НА ХОЛИВУД
Въпреки че Кроу е сравняван Джеймс Дийн, Марлон Брандо и Робърт Мичъм, той отказва да се подчини на холивудските правила. Единствената типично холивудска слабост, на която се поддаде, беше романтичната му връзка с типично холивудската звезда Мег Райън; негова партньорка в „Доказано жив”.
Докато снима филма на Джоди Фостър „Flora Plum”, Кроу наранява рамото си. Следващият филм, в който го гледахме, бе „Красив ум" заедно с Дженифър Конъли. Последният филм, в който имахме възможност да гледаме Ръсел Кроу, беше „Master and Commander: The Far Side of the World” ("Господар и команди", 2003 г.). Предстои ни скоро да го гледаме в „Cinderella Man” ("Късметлията", 2005 г.). Ръсел Кроу играе боксьор и при подготовката си през януари 2004-а отново си нарани рамото.
БРАК
Междувременно актьорът се ожени през април 2003 г. за отдавнашната си приятелка, австралийската актриса Даниел Спенсър и стана баща на двама сина. Разделят се през октомври 2012 г. и финализират развода си през 2018 г.
ЦИТАТИ
- "Един от проблемите при снимките на „Поверително от Ел Ей” беше, че авторът Джеймс Елрой, упорстваше, че героят ми Бъд Уайт не пие. Аз му казвах, 'стига бе, това е 1953 година. Той е ченге. Да не искаш да кажеш, че след работа не отива с момчетата да ударят по няколко бири?' А Елрой отговаряше, 'абсолютно не'. Така пет месеца и седем дни не пих абсолютно нищо. Това вероятно е най-болезненият перод в живота ми."
- [за спечелваето на Оскар за най-добър актьор] "Ако някой е израсъл в предградията като мен, мечта като тази изглежда ужасно нелепа и абсолютно невъзможна. Но този момент произхожда директно от мечтите ми по онова време. На всички, които в момента нямат на какво да разчитат, освен на куража си, искам да кажа: Възможно е.”
- "Ще се преместя в Лос Анджелис само, ако Австралия и Нова Зеландия са погълнати от цунами, Европа е заразена с бубонна чума, а Африка е унищожена от марсианско нападение."
- "Някой ме потупа по рамото, аз се обърнах, и... нали познавате Робърт Де Ниро? Е, човекът не каза нито дума. Не каза 'Здрасти', 'Добър вечер' или например 'Аз съм Робърт'. Просто ме погледна, кимна и се усмихна. След което си тръгна." (за срещата си с Робърт Де Ниро).
- "Не е нужно да харесваш един актьор, за да участваш в сцена с него. Не е нужно да харесваш и режисьора. Но е по-хубаво, ако е така . А в най-важно според мен е уважението."
- "Всичко това, публичният образ, който са ми създали медиите – да го наречем „дивака” – не ми помага. Не ме прави повече или по-малко привлекателен за зрителите. Единствено качеството на работата ми, кара хората да ме гледат."
- "Бих искал да играя пламенни жени, но никой не ми предлага такива роли."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}