Катрин Бигълоу
Kathryn Bigelow
Биография
Може би твърде бързо категоризирана като жена, режисьор на традиционно мъжки жанрове, Бигълоу навлиза в киното от света на изкуството. Призната за един от превъзходните стилисти на съвременната холивудска киноиндустрия, тя продължава да доказва своите амбиции и да оставя характерния си отпечатък в няколко доминирани от мъжете области. Бигълоу има филм за обезверен рокер ("The Loveless" 1981), вампирски филм с дъх на кънтри-енд-уестърн („Near Dark" 1987), женска криминална драма („Синя стомана" 1990), сърф кримка („Точка на пречупване" 1991) и фантастичен трилър за предстоящия милениум („Странни дни" 1995). Тя подсилва връзката си с жанра чрез брака си с режисьор на екшъни – и понякога съдружник – Джеймс Камерън („Терминатор") през 1989. Развеждат се през 1991, но продължават да работят заедно. Респектиращо високата (1.82) и поразително красива Бигълоу е работила кратко като модел (в реклама на Gap) и като актриса (в ироничната феминистка фантазия на Лизи Бордън „Born in Flames" (1983). И което е по-интересно - изпълвайки интервютата си с алюзии от произведенията на теоретици на пост-структурализма и други подобни, си изгражда репутация на интелектуалка, докато очарова журналистите. Всички тези фактори спомагат Бигълоу да си изгради по-висок статус в киноиндустрията, отколкото може да се очаква от автор с умерен успех. Единствено дете на управител на магазин за бои и библиотекарка, Бигълоу започва творческата си кариера като художничка и това става в тийнейджърските й години. Учи в Художествената академия в Сан Франциско две години, преди да получи престижна стипендия за независимата програма на музея „Уитни” през 1971. Вече в Ню Йорк, 19-годишната Бигълоу се сдобива с ателие. Картините й и концептуалното изкуство, което прави, се сравняват с творчеството на Ричард Сера, Робърт Раушенберг и Сюзан Зонтаг. Бигълоу навлиза още по-дълбоко в света на авагардизма като асистентка на концептуалиста Vito Acconci. Сред задълженията й влиза и заснемането на поредица от надписи, които се прожектират зад произведенията на Вито Акончи. Бигълоу се записва във филмовата програма на Колумбийския университет, но се фокусира по-скоро върху теорията и критиката, отколкото върху правенето на самите филми. Все пак с първия си късометражен филм – „Set-Up" (1978) - привлича известно внимание. 20-минутният филм показва бой между двама мъже, а като фон актьор чете есе за насилието. Бигълоу се включва в пълнометражното игрално кино като съсценарист-режисьор (с Монти Монтгомъри) на „The Loveless", с който започва и кариерата на Уилем Дефо. Този ексцентричен арт филм в общи линии отегчава и озадачава малцината, които са го гледали, но дълбоко впечатлява продуцента, сценарист и режисьор Уолтър Хил. Той предлага на Бигълоу да снима нов филм, когато тя се премества в Лос Анджелис. През 1987, с излизането на „Near Dark” - стилна, изпълнена с атмосфера история за съвременни вампири - Бигълоу става култова фигура и дори нюйоркският Музей на модерното изкуство организира по този повод „ретроспекция" на кратката й кариера. „Синя стомана" се оказва отличен носител за кариерата на Джейми Лий Къртис, а последвалият шеметен „Точка на пречупване" за първи път представя Киану Рийвс като екшън звезда. „Странни дни" получава няколко възторжени ревюта и е показан на Нюйоркския филмов фестивал през 1995, но не се задържа дълго в боксофиса. Докато отсъства от големия екран в продължение на 5 години, Бигълоу не си губи времето. От 1992 тя разработва филм за Жана д’Арк, в който по едно време участва и Люк Бесон. Когато в крайна сметка Бесон се заема със собствена версия на историята (1999 „Жана д’Арк" с Мила Йовович), Катрин го обвинява в нечестна игра и завежда дело срещу него. Но Бесон няма намерение да води дълга и изтощителна съдебна битка с неясен изход и предлага извънсъдебно споразумение. Сумата вероятно е била много примамлива, защото Бигълоу приема. Междувременно тя написва сценария на трилъра „Undertow”, продуциран и излъчен от Showtime през 1996, а освен това режисира и три епизода от отличната драма на NBC „Отдел „Убийства”: Живот на улицата", финалния двоен епизод на сезона през 1998 и един от финалните епизоди през 1999. На следващата година Катрин отново е по големите екрани с „Тhe Weight of Water" - психологически трилър, който списание VARIETY (12 септември 2000) определя като "нейната най-богата, най-амбициозна и най-лична творба до момента". Това е драма, в която се смесват две отделни истории - за края на един съвременен брак и за едно убийство през 19-ти век, визуално зашеметяващ филм с отлични актьорски изпълнения. В следващия си проект Бигълоу режисира Харисън Форд и Лиам Нийсъйн - „K-19". Филмът е приет добре, макар и да не се превръща в голям хит. Нет Фокус
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}