Бари Соненфелд
Barry Sonnenfeld
Биография
Известен с многостранната си кариера и с обичая си да редува драми с комедии, Бари Соненфелд работи стабилно от средата на 1980-те години като режисьор, опрератор, продуцент – и понякога, като актьор. В най-добрата си форма той предлага на публиката забавни, свежи и сръчно режисирани филми като „Игра на пари" (1995) и „Семейство Адамс" (1991); в най-лошата – е отговорен за такива провали като „For Love or Money" (1993) и „Този див, див Запад" (1999).
Кореняк нюйоркчанин, роден на 1 април, 1953, Соненфелд прекарва по-голямата част от гимназиалните си години в киносалоните, вместо в класната стая. Основният му интерес е към снимането, с чийто основи се запознава като лабораторен техник в Нюйоркския университет. Докато учи там, се сприятелява с други двама студенти, Джоел и Итън Коен.
Соненфелд, който припечелва допълнително като оператор на нискобюджетни филми, включително и порнографски, започва да си сътрудничи с братята Коен по техния първи филм, „Blood Simple" (1984), като оператор. Той продължава да работи с тях в това си качество и в следващите им два филма, „Да отгледаш Аризона" (1987) и „Проходът Милър" (1990). (Години по-късно, вече като режисьор, през януари 1998, Соненфелд признава пред списание Newsweek, че изпаднал в депресия, когато разбрал, че е заснет филма „Буги нощи”, защото той мечтаел да направи филм за за времето, когато снимал 9 пълнометражни порнофилма за 9 дни.)
Соненфелд е обогатил с операторския си талант и филми като „Хвърли мама от влака" (1987), на Дани Де Вито, „Голям" (1988), с Том Ханкс, „Когато Хари срещна Сали" (1989), на Роб Райнър, и „Мизъри" (1990), по Стивън Кинг, преди да направи режисьорския си дебют с „Семейство Адамс" през 1990. Комедията за симпатичното, ексцентрично семейство с Анджелика Хюстън и Раул Хулия, става голям хит и – както си му е редът, три години по-късно Соненфелд прави и продължението, „Addams Family Values". Но „Игра на пари" (1995) е филмът посрещнат най-добре; стилната и духовита адаптация по книгата на Елмър Ленард, е призната за един от най-добрите филми на годината, а освен това изиграва важна роля в съживяването на кариерата на Траволта, който е в ролята на Чили Палмър, мафиотски събирач на трудни вземания, проявяващ интерес към Холивуд. „Мъже в черно" (1997), следващият режисьорски филм на Соненфелд, получава смесени отзиви от критиката, въпреки че зрителите са във възторг от комедията за двамата правителствени агенти (Уил Смит и Томи Лий Джоунс), които се борят с боклуците на Вселената. („Това всъщност е римейк на „Френска връзка”, но с извънземни и като комедия”, казва режисьорът).
На следващата година Соненфелд отново си възвръща уважението на критиката, като изпълнителен продуцент на „Извън контрол” на Стивън Содърбърг - отново добра и стилна адаптация по Елмър Ленард, с Джордж Клуни и Дженифър Лопес.
За нещастие, следващият филм на Соненфелд като режисьор е „Този див, див Запад” - уестърн с Уил Смит и Севин Клайн, по стар ТВ сериал, който се проваля и в боксофиса и сред критиците. След две години почивка, през 2002 Соненфелд се завръща в кината с още две комедии, „Големи неприятности" и „Мъже в черно 2".
Нет Фокус
