Стивън Спилбърг
Steven Spielberg
Биография
"За мен е важно какво ще каже публиката, защото аз винаги и повече от всеки друг съм работил за зрителите. Публиката е моят шеф!"
Стивън Спилбърг
Наричат го не без основание "Бил Гейтс на киното". Защото и двамата доказаха нагледно на света, че може да станеш приказно богат, дори и когато си фанатично предан на онова, което най-много обичаш. Стане ли въпрос за невероятен, почти фантастичен успех в областта на киното, едно от първите имена, за които се сещаме е безспорно това на Стивън Спилбърг. Неговите филми 40 години шестват триумфално по света. Печалбите, които са донесли, са неизброими, а създателят им приживе зае място в пантеона на най-великите кинематографисти на човечеството.
Роден е в еврейско семейство. Бащата Арнолд Спилбърг е електроинженер, един от пионерите на компютърния бизнес в Америка. Робатата му в авангардната област изисква често да сменя местожителството си. Накрая се установява в Саратога, предградие на калифорнийския град Сан Хосе. Майката на Стивън - Леа Спилбърг (Познер) била концертираща пианистка преди да се омъжи. Освен най-големия Стивън, тя ражда още 3 момичета. Едната от тях - Ан става по-късно известна сценаристка, удостоена с номинация за "Оскар" за сценария на филма "Големият" с Том Ханкс.
Стивън еще от малък е буквално побъркан на тема кино. Разиграва битки между играчките си, които заснема с 8-милиметрова кинокамера, за да смае с размаха на въображението си роднини и приятели. Неговият неистов стремеж към пренасяне на екрана и на най-безумните фантазии, впоследствие става движеща сила в професията му на кинорежисьор. Още 13-годишен създава 40-минутният филм "Бягство за никъде", а 3 години по-късно и пълнометражната лента "Светлината на огъня" (Firelight). Независимо че след години ще заяви, че това е отвратителен и неуспешен филм, той му носи първия търговски успех. Семейството му наема кинозала, за да го прожектира и спечелва $ 500 само за една вечер.
Стивън Спилбърг не е сред отличниците в училище. Най-зле се справя с математиката. Слабият му успех е една от причините да не бъде приет в нито едно от многото киноучилища на Калифорния. Тогава постъпва в държавния университет в Лонг Бийч, специалност английски и литература. Докато следва, изучава самостоятелно творчеството на най-големите майстори на киното. През този период заснема 22-минутния си филм "Amblin", с който привлича вниманието на Сидни Щейнберг, шеф на телевизионния отдел на компанията "Universal", който предлага на самоукия режисьор 7-годишен договор. Така колежанският абсолвент решава въпроса с препитането, обвързвайки бъдещето си с правенето на филми.
Работи над тв сериала "Нощна галерия", участва в заснемането на епизоди от "Маркъс Уелби", "Коломбо", "Психиатри" и др. Престоят му в телевизията се оказва добра школа за усвояване на занаята. Не е чудно, че от "Юнивърсъл" му възлагат да заснеме пълнометражния телевизионен филм "Дуел" (1971), който дава възможност на младия Спилбърг да демонстрира на какво е способен. Филмът, който и до днес е смятан за един от най-добрите телевизионни филми, правени в Америка, обира овациите на критиката и зрителите по онова време.
Така Спилбърг влиза в "южнокалифорнийската мафия", както шеговито наричат групата от амбициозни млади режисьори (Франсис Форд Копола, Мартин Скорсезе, Джордж Лукас и Пол Шрайдър). За разлика от колегите си, които също скоро ще се прочуят не по-малко от него, Стивън предпочита ценностите на средната класа пред романтичните идеи на бунтарите.
През 1974 г. създава "Шугърланд експрес", в който демонстрира необикновения си талант да поставя с небивал размах и най-сложни в техническо отношение сцени и епизоди. Въпреки високите оценки в списание "New Yorker", дебютът на Спилбърг на големия екран се оказва провал във финансово отношение. Но още със следващата си продукция - "Челюсти" (1975) улучва десетката. Хари Арнолд пише с възторг във вестник "Washington Post":
"Досега не е имало трилър, който да доставя такава наслада и в същото време поражда толкова ужас и страх. Този филм несъмнено поставя стандарта за подобен род кино за много години напред". През тази година "Челюсти" бие всички рекорди по посещаемост на кината в САЩ. Благодарение именно на Спилбърг, както и на Лукас с неговите "Междузвездни войни", както и на Копола с неговия "Кръстникът", Холивуд започва да излиза от кризата, в която се намира от дълго време.
Следващият филм на Спилбърг - "Близки срещи от третия вид" (1997) демонстрира типичната гледна точка на режисьора върху проблема за извънземните цивилизации - гледна точка от позицията на любопитно дете, възприемащо вселенските загадки с възхита и преклонение.
Списание "Film Comment" пише през януари 1978 г.: "Този филм е за хората с въображение, а не за тези, които ще кажат: Можеш ли да го докажеш?" Спилбърг нищо не доказва. Той показва всичко така, че човечеството да започне да гледа по друг начин на себе си". За този филм е номиниран за пръв път за "Оскар", но ще минат още доста години, преди тази най-престижна филмова награда да попадне в ръцете му.
През следващата година излиза комедията "1941", която е съсипана от критиците. Но Спилбърг не се стъписва, а следва пътя си, който го отвежда до един от звездните му мигове. През 1981 г. излиза "Похитителите на изчезналия кивот" -първият филм от трилогията за Индиана Джоунс, която е приета безрезервно от милиони зрители по света. През 1982 г. е поредният триумф с прекрасната творба "Извънземното". Спилбърг е в стихията си, демонстрирайки умението си да прави невероятно слънчева фантастика, внушаваща ненатрапчиво дълбоки философски обобщения за човешкото битие. "Извънземното" чупи касовия рекорд на "Челюсти", смятан до момента за най-доходният филм на всички времена. От времето на Алфред Хичкок, Америка не познава такъв великолепен режисьор!
Но освен като ненадминат майстор на филми, Спилбърг се изявява и като предприемач с безпогрешен нюх за печалбата. Той създава собствена компания "Amblin Entertainment", а години по-късно става съосновател и на компанията "Dreamworks". Именно благодарение на парите на Спилбърг се появяват на бял свят такива шедьоври на развлекателното кино, като "Гремлини" (1984), "Завръщането в бъдещето" (1985), "Кой накисна заека Роджър?" (1988) и много други.
През 1985 г. поставя "Пурпурен цвят", номиниран в 11 категории за "Оскар", но не получава нищо. След неуспешните във финансово отношение "Империя на слънцето" (1987) и "Винаги" (1989), Спилбърг прави поредния си касов удар през 1993 г. с "Джурасик парк". През 1993 г. излиза на екран и шедьовърът "Списъкът на Шиндлер", който му носи мечтаното признание и от сериозната критика. Филмът печели 7 награди "Оскар", при това в основните категории. "Спасяването на редник Райън" (1998) също се радва на феноменален успех.
Напоследък Спилбърг като че ли се опитва да внесе повече проблемност и дълбочина, разработвайки любимите си визии за света на бъдещето. Много интересен в това отношение бе "A.I. изкуствен интелект" (2001) и особено излезлият тези дни и у нас "Специален доклад" (2002) с Том Круз в главната роля.
В личния си живот, Стивън Спилбърг е пределно скромен. След развода си с актрисата Ейми Ървинг през 1989-а, от която има 1 син, се жени пак за актриса - Кейт Капшоу (1991), от която има 5 деца - един осиновен син, три дъщери и син. 9-членното семейство, включващо сина на Спилбърг от първия му брак, както и сина на Капшоу от нейния предишен брак, живее между 4 жилища в Калифорния, Ню Йорк и Флорида.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}