Питър Грийнауей
Peter Greenaway
Биография
„Любимият ми начин да гледам кино е: в най-голямото кино, което може да се намери, с възможно най-големия екран и най-силната Долби система – и да съм сам. Никой друг.” Грийнауей определя филмите си като много английски - с интереса към света и към иронията и особената емоционална дистанция. Винаги е проявявал интерес към картите и картографията. Питър Грийнауей не обича утъпканите пътеки. Новите изразни средства и нестандартните типажи са във фокуса на британския режисьор. Грийнауей е роден през 1942 г. в Нюпорт. Учил за художник, започнал в киното като монтажист (през 1965 г.), само година по-късно вече снима свои собствени филми. Първият му пълнометражен филм. “Договорът на чертожника” (1966) печели възторзите на критиката и му носи световна слава като един от най-оригиналните и влиятелни кинематографисти на нашето време. Докато снима, британският режисьор не спира да рисува. Прави много самостоятелни изложби и застава зад различни проекти като куратор. Силно влияние върху него оказва философията и етнографията. Филмите му пресичат невиждани територии и отхвърлят познатите структури. Големият пробив отвъд океана прави с „Готвачът, крадецът, жена му и нейният любовник” (1989) – саркастичен разказ за живота в съвременна Англия. Следващият му филм „Книгите на Просперо” (1990), със смелата интерпретация на „Бурята” на Шекспир, отваря широко вратите към експеримента и внася уникални технологични решения. Няколко години Грийнауей се отдава изцяло на телевизията, а през 1993 се завръща към киното с „Детето на Макон” – яростна сатира на нравите от 17-ти век. През 1996г. се появява „Записки под възглавката” – с авторските му кинотрикове. (Филмът е включен в програмата на 9-ия София Филм Фест.) Три години по-късно Грийнауей се отдава на черната комедия и снима „8 ½ жени” – за причините и последствията на мъжките сексуални фантазии. През 2003 г. започва да работи върху най-амбициозният си проект - „Куфарите на Тълс Лупър” и използва възможностите на новите дигитални тeхнологии. „ Трябва да излезем от границите на киносалоните. И това може да бъде постигнато с новите технологии. Аз се забавлявам с моите филми и факта, че мога да включа и зрителите в тях. Киното е малка част от едно велико явление. Вече преминахме бариерите на културата. Качеството на изображението на DVD и неговото дълголетие отваря нови перспективи. Мисля, че те са измислени специално за мен”. – казва Питър Грийнауей. Проектът му се разпростира върху кино, телевизия, DVD, Интернет, книги. Филмовата поредица е копродукция на седем европейски страни - Великобритания-Испания-Люксембург-Унгария-Италия-Германия-Русия. Сюжетът обхваща шест десетилетия – период, който Грийнауей нарича “Урановите години” – от откриването на урана в Колорадо през 1928 г. до падането на Берлинската стена през 1989 г. Историите се побират в 92 куфара (по числото на урана в таблицата на химичните елементи), като 21 от тях – в първата част на проекта “Историята за Моаб”. Главен герой е Тълс Лупър, появявал се епизодично в късометражните му филми и в “Готвачът, крадецът, жена му и нейният любовник”. Лупър е млад мечтател, писател и “професионален затворник”. Пътуванията му го отвеждат в Моаб, пустинята на Юта, където той и приятелите му търсят изоставените мормонски градове – приключение, което го води в затвора, където прекарва времето си в измисляне на проекти за кино, литература, театър и живопис. Озовавайки се отново в Европа при избухването на Втората световна война, Лупър е арестуван от белгийските фашисти и е затворен в хотел в Антверпен.”„Грийнауей използва пътуването на героя като ракетна установка, от която ни изстрелва в орбитата на хипнотичен бараж от образи, текстове и нови, неподозирани измерения на визуалната софистика.” - Ерик Мур В рамките на програмата „режисьори във фокус” на 9-ия София Филм Фест, ще бъдат представени и следващите два епизода – „Замъкът Во” и „От Сарк до финала”. Приключенията на Тълс Лупър продължават в годините на Втората световна война и след нея. Действието започва на райския остров Сарк, където Лупър се наслаждава на мярката за неотклонение, която този път си е наложил сам. Затворничеството му обаче е прекъснато от три ревниви сестри, които го предават на германците. Следващата ни среща с Лупър е в Барселона, където по петите му е един от неговите тъмничари, а по-следващата – в Торино. Във Венеция Лупър удавя упорития си преследвач – тъмничаря Зелоти, а при навлизането на американците се озовава в Рим... Репутацията му на писател и колекционер пораства и 92-та куфара, свързани с неговия живот, са представени в голяма изложба. Грийнауей продължава да изгражда своя амбициозен мултимедиен проект “Тълс Лупър”, който ще се развихри в 16 епизода. Ранното творчество на Грийнауей е познато на българската публика от специалната ретроспектива, организирана от Британския съвет и НДК през 90-те години в кино „Люмиер” и Дома на киното. Първата серия на „Тълс Лупър” бе представена с огромен успех на миналогодишния София Филм Фест. Със съдействието на Британския съвет и Ню Филмс трилогията ще бъде показана два пъти в рамките на предстоящия София Филм Фест. По личното настояване на Грийнауей филмите ще се прожектират от магнетофон „HD” (хай дефинишън), както са заснети. Това ще бъде втората публична прожекция с тази най-модерна техника в България след „Сарабанда” на Бергман през октомври 2004.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}