Звезди

Дата на раждане - 25.04.1933
Място на раждане - София, България

Големият български актьор Ицхак Финци навърши 71 г. Той е роден на 25 април 1933 г. в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1955 г. заедно с цяла плеяда бъдещи знаменитости, като Григор Вачков, Татяна Лолова, Никола Анастасов, Досю Досев, Емилия Радева, Хиндо Касимов, Юрий Яковлев и др. Днес Ицко Финци, както всички сме свикнали да го наричаме, споделя, че най-много му е помогнал режисьорът Леон Даниел, с кого е работил за пръв път в Бургаския театър. Освен него там се е учил от режисьори, като Вили Цанков, Юлия Огнянова, Методи Андонов, а после в София – от Бено Бесон, Васил Луканов. А в киното – на първо място от Едуард Захариев. И.Ф. е играл на сцените на театрите в Димитровград /1955-1957/, Бургас /1957-1960/, Сатиричния театър /1960-1967/, Театъра за младежта /1988-1990/, Малък градски театър след 1990 и др. Най-интересните му театрални роли са в пиесите: „Сизиф и смъртта”, „На приказки с Карел Чапек”, „Апетит за череши”, „Опера за три гроша”, „Молиер”, Рожден ден”, „Когато розите танцуват”, „Лунната стая” и др. Снимал се е в някои от най-добрите филми в историята на българското кино: „Преброяване на дивите зайци” /1973/, „Вилна зона” /1975/, „Закъсняло пълнолуние” /1997/. Именно за чудесните си изпълнения във филмите на Едуард Захариев получава и най-голямо признание като киноактьор. Превъплъщава се с успех и в главната роля от филма „Чонтвари” /1980/ на прочутия унгарски майстор Золтан Хусарик. По време на снимките, които продължават малко повече от година с малки прекъсвания, изпада в депресия. „Получих психическо дебалансиране – обяснява по-късно актьорът. И Чонтвари /гениален унгарски художник/ е бил психически дебалансиран, който е умрял като шизофреник. Ицко Финци споделя и нещо много любопитно, свързано с този филм: „После, когато видях филма готов, допуснах, че режисьорът ме е оставил известно време без медицинска помощ, защото е усетил, че тази моя депресия ли, страхова невроза ли, ще му послужи в снимките. За него беше важно да стане филмът. За мене също. По време на последните снимки усещах в себе си моменти на много голяма концентрация, отдавах го на болната си психика. После, като го видях завършен вече бях се лекувал и оздравял, разбрах, че това мое състояние си е изиграло ролята”. През последните години играе често по сцените на чуждестранни театри – например в Цюрих, в "Дон Кихот" под режисурата на Димитър Гочев. Неговото любимо сценично превъплъщение е големият Малък човек - онова вечно мачкано от Живота и от силните на деня същество, което често предизвиква смеха, но още по-често симпатията и съучастието на зрителя - заради благородството, достойнството, скромността и всеотдайността, с които успява да се справи със своите перипетии. Синът на Ицко Финци - Самуел Финци е също отличен актьор, който прави успешна кариера не само у нас, но и в Германия. През 1992 година сп. “Театър” публикува 11 „заповеди” към актьора, които Ицко Финци винаги се е старал да не пристъпва. Сред тях например има такива, като „Никога не играй жалък герой. За тебе той винаги е герой. Достолепен човек. Пази достойнството му”, или „Драматизмът на образа ти не зависи от начина, по който го изобразяваш с гласа си, с лицето си, стойката. Тогава дори си смешен и като герой, и като актьор. А от усилието обективно безплодно да преодолееш съдбовните обстоятелства, създали се преди и по време на действието на сцената”, „ Когато ролята по пиеса е главна винаги играй скромно, така все едно че си маловажен и ей сега ще напуснеш сцената”, които много добре разкриват безкрайната му взискателност към себе си не само като професионалист, но и като човек . През есента на миналата година Ицхак Финци представи заснет от него музикален филм за Куба. 50-минутната любителска продукция е озаглавена "В Хавана през август". Пред БТА той сподели, че решил да се прави на Вим Вендерс, създал прочутия документален филм „Buena Vista Social Club”. Кубинците му казали, че има още много интересни неща, свързани с джаза, освен показаното от германския режисьор. Нет Фокус