Иконата на авторското кино Бела Тар идва в София

Гигантът на унгарското и световното кино Béla Tarr е сред специалните гости на 20-ия София Филм Фест и ще представи своя ретроспектива

Генералният секретар на международната асоциация на филмовата критика (ФИПРЕСИ) Клаус Едер ще връчи "Наградата на София" на Бела Тар по време на специална гала-вечер, посветена на 90-годишнината на организацията.

Събитието ще се състои на 12 март 2016 г. в Дома на киното, а наградата е за приноса на Тар към изкуството на киното.

Бела Тар ще представи своя ретроспектива, като филмите му са осигурени в партньорство с Magyar Filmunio и ще бъдат прожектирани от 35 мм филмови копия.

Той e роден през 1955 година в Печ. Дебютът му „Семейно гнездо” (1979) е вдъхновен от филмите на Джон Касаветис (1929 - 1989 г.). Филмът печели голямата награда в Манхайм. „Аутсайдерът” (1981) е бунт срещу тогавашното унгарско кино - „Аз трябваше да покажа истината. Не почуках на вратата, а я разбих с крак”, казва режисьорът пред "The Guardian". За пръв път използва професионални актьори в третия си филм – "Хора-конфекция" ("The Prefab People", 1982), а с телевизионната адаптация на „Макбет” (1982) променя изцяло стила си - филмът е направен само от два кадъра, като първият е дълъг 5 минути, а следващият - 67.
„Алманах на падението” (1984) носи на Бела Тар награда в Локарно.

кадър от „Алманах на падението” ("Öszi almanach")


В края на 80-те години на ХХ век визуалната чувствителност на режисьора еволюира, а философският му мироглед се променя от строг реализъм към по-метафизичен поглед. „Когато правих първите си филми осъзнавах голямата си обществена отговорност, която, мисля, не се е загубила и до днес, казва пред пресата Бела Тар. - „Но после си помислих: разбира се, че политическата ни система създаде големи социални проблеми, но може би ние просто спекулираме с тях. И когато след това правих другите си филми, осъзнавах по-добре от всякога, че не съществуват само социални теми... Невероятно трудно е да говориш за метафизика, за злото. Аз само се вслушвам в живота. Просто мисля за това, което се случва около нас.”
Бела Тар


Над шедьовъра „Сатанинско танго” Бела Тар работи цели седем години, за да се появи на екран през 1994 година. За Сюзан Зонтаг, творбите на Бела Тар са сред шедьоврите на последните 20 години, той е „спасител на съвременното кино и лично аз бих гледала с удоволствие „Сатанинско танго” поне веднъж годишно”.
Филмът е създаден по едноименния роман на Ласло Краснахоркай (László Krasznahorkai), с когото унгарският режисьор работи първо над „Проклятие” (1988), а през 2000 г. по книгата му „Меланхолия на съпротивата” снима и „Веркмайстерови хармонии”. Резултатът е „мрачна, протоевангелска поезия и меланхолична притча, единствена по рода си в съвременното кино”. Историята е ситуирана в скован от студ и мъгла унгарски провинциален град. В откриващия 20-минутен кадър разказвачът Януш Валушка илюстрира нагледно в една кръчма какво представлява слънчевата система, поставяйки посетителите й в ролята на планетите. Прелюдията е към основния конфликт – гостуването на мистериозен цирк. Хора от различни места се стичат на главния площад около цирковата шатра, за да видят атракцията – труп на огромен кит.

кадър от "Сатанинско танго" ("Sátántangó")


„Аз не съм философ и не бих искал да изглеждам такъв във филмите си, казва Бела Тар. - Никога не мисля за теоретични неща по време на работа... Просто исках да направя "Веркмайстерови хармонии" - филм за един човек, който обикаля някаква местност и вижда един кит.”

кадър от "Веркмайстерови хармонии" ("Werckmeister harmóniák")


За „Човекът от Лондон” (2007) Бела Тар е номиниран за „Златна палма” в Кан. „Ако трябва да обясня защо тази история ми хареса и ме привлече, прекият отговор е, защото тя разказва за вечното и ежедневното едновременно. Говори за космическото и реалното, за божественото и човешкото, и според мен съдържа и целокупността на природата и човека, и тяхната незначителност”, казва самобитният майстор на „бавното” кино.

кадър от "Човекът от Лондон" ("A londoni férfi")


Един от най-коментираните филми на 2011 година е „Торинският кон” - отново на доказания тандем Бела Тар - Ласло Краснахоркай. Кинотворбата получава Голямата награда на журито и Наградата на ФИПРЕССИ на Берлинале ’2011 и бе представен в раздела „Голямата петорка” на 16-ия София Филм Фест. „Торинският кон” е едновременно лесен и невъзможен за описване”, пише в. „Лос Анджелис Таймс”. Според специалистите това е „филм-медитация с особена красота, способен да обсеби мислите ти за дълго. Той не е празен, но може би ни среща с празнотата – подобно на бездната на Ницше, която се взира в нас, докато се опитваме да разгадаем тайните й.”

кадър от "Торинският кон" ("A torinói ló")


Бела Тар описва „Торинският кон” като филм за „тежестта на човешкото съществуване” и вероятно неговият последен. „Когато направих първия си филм, исках да променя света от позицията на афектиран от обществото човек. Но после разбрах, че нещата са много по-сложни. Те са много тежки и не съм сигурен какво предстои пред света – може би краят.”

След „Торинският кон” Бела Тар обявява, че няма да прави повече филми, но преподава в създаденото от него през 2013 година филмово училище в Сараево, на което настоящ директор е българинът Марин Марчевски (бивш шеф на Националния филмов център, на когото и се дължи предстоящата визита на Бела Тар в София).